Best of 2017

Стандартен

 

 

Това няма да е компилация от любими парчета, филми или нещо от сорта, а личните ми моменти, които направиха миналата година супер и с които искам да я запомня.

  • Лято в Албания

Пролетта майка ми се изстреля спонтанно към Албания, защото ѝ беше попаднала неизпускаема оферта за екскурзия. Върна се с ентусиазирани възклицания колко райско е там и снимки като от туристически каталог – то не бяха светлосини морски води, не бяха кокетни сламени чадъри, не бяха малки зелени острови, до които ходела с водно колело… С К. слушахме разказите ѝ една вечер и на следващия ден вече ни се оформяше идеята да направим морето си там. Резултатът? Прекарахме седмица, обикаляйки плажове и руини в южната част на страната и първите дни се биехме по главите защо не сме си останали на Черно море (хора, тук просто имаме най-чудесното крайбрежие, но го разбираш чак като видиш 2-3 други морски опции по света, които се оказват по-непривлекателни). До края на почивката си обаче вече бяхме в мир с избора си, а мръсотията по албанските плажове, които впрочем рядко имат пясък, вече не можеше да засенчи прекрасното усещане, че сме покорили още едно място на картата. Направили сме още една крачка извън познатото и удобното. Обогатили сме се. И връщайки се назад, спомените оттам са ни доста топли.

  • Ски на Пампорово

Прекарахме Нова година в компания от непознати, което никога не ми е любимата опция. Общо взето тръгнах без високи очаквания и… те се оправдаха. Само че, въпреки това, точно 30-и и 31 декември се превърнаха в хайлайта на моята 2017. Защото надскочих себе си и страховете си, като се качих на ски (и на супер страшния за мен лифт, със закачени ски за краката и стабилен лед под тях) за първи път от 19 години насам. Така звучи все едно съм на 100, но да – бях на 7, когато се пусках по писта за първи и последен път и изпитвах истински ужас да опитам пак толкова години по-късно. Бях убедена, че ще си строша главата и ще е просто отврат. Че никакво забавление няма да е, ами брутално мъчение. Хаха. Е, беше си страшно, да, но беше и най-хубавото нещо, което съм правила от мноооого време насам. И причината вече да не чувствам зимата като свой враг, а да мога най-после да погледна на нея като на нещо красиво и вълнуващо. От малкото ни ски приключение останаха само спомените, снимките и голямото желание да повторим преди края на сезона, затова съм си сложила един кадър с тези борчета на уолпейпър в работата. Да ми напомня за свободата да летиш надолу по склона с триста.

View this post on Instagram

Right when I was about to tell myself "another year went by and no huge life changes occurred", I remembered one actually did occur. I found the time (and more importantly – the will) to become an active person again. Tried new sports and loved all of them. Pushed my boundaries and it felt really good. After training my body to hang upside down without complaining and to take leaps of faith in aero yoga I also discovered tennis isn't as hard as it looks (neither is it easy, though). And here I am today – re-learning how to ski 19 years after my last time on the slopes. 2017, you've been A-MA-ZING ❤ . . #goals #resolutions #activelife #skiing #yoga #aeroyoga #tennis #lookingback #pamporovo #skiingbulgaria #skiingbalkans #winter2017 #пампорово #contrasts

A post shared by Violeta Ivanova (@inspoleta) on

  • Мултиспорт

Като малка бях страшно активна в извънкласните дейности. Окей, не страшно, сега децата ходят на 25 неща след училище. Аз ходех на пиано и танци (акробатичен рокендрол anyone?) и бях дългуреста кльоща със здрави прасци. Ха! Сега нещата са малко (доста) по-различни. Едвам намирам време да си пусна дрехите в пералнята, камо ли да спортувам. Познато ли ви е това извинение? Дълго време си мислех как няма как да спортувам, защото работя твърде много, а през останалото време искам да се видя поне за малко с К. Преди няколко месеца обаче усетих как тялото ми просто се разпада под напрежението и липсата на грижа за него и реших, че ще се абонирам за картите Мултиспорт. Ей така, за 1 месец, да видя как е, дали ще ми се изплаща инвестицията. Ами, да ви кажа, супер е. Понеже съм скъперник, гледам да ходя поне толкова пъти, колкото трябва, за да не съм капо, а с това идват сто плюса. Пробвах йога за първи път. Хареса ми много. Сега пробвам нов вид от време на време, но съм най-зарибена по въздушната, която е най-якото нещо. Явно ми вървят акробатичните неща. Понякога играя и тенис – също ми беше за пръв път и е страшно приятно. И най-хубавото: правя го с К., така че ето, че е имало как спортуването да не краде от времето ни заедно, а напротив – да добавя емоционален заряд към него.

pexels-photo-705122.jpeg

  • Уикенд бягства

Сигурно ще се съгласите с наблюденията ми, че всеки човек си има едно нещо, за което е склонен да харчи много пари. Да спестява, да се лишава от много други неща, но това нещо да не пренебрегва, защото му е супер важно и го зарежда най-много в живота. За баща ми това е хобито му – радиотелеграфията (Google it). За брат ми – джаджите (има мощен компютър, отделно Surface Pro, цял рафт с Лего комплекти, 3D принтер, сменя си телефона всяка година с по-нов…). За мен – пътуванията. 2016 беше доста бедна откъм такива и на финала ѝ си казах, че така не ме устройва. Че искам, каквото и да става, да отмятам дестинации. Дори малки, близки, български. Понеже работя в малък екип и е доста трудно да си взимаме дълги отпуск, се наложи да намеря хак в системата и това бяха уикенд бягствата: цяла година, пред 2-3 седмици си събирах куфарчето и петък вечер/събота сутрин с К. изхвърчахме нанякъде и се връщахме възможно най-късно в неделя. Така обиколихме няколко язовира, села, градове, могили, гробници и даже ходихме в чужбина – например в Ниш и Букурещ. А преди това и в Берлин и Братислава. Лудница е. Не успяваш да видиш достатъчно и си вечно в галоп, но въпреки това си заслужава, защото наистина нищо не зарежда така, както новите места, хора и преживявания.

  • Инстаграм

И по-точно задобряването ми в снимането, което е супер видимо точно там – ако скролнете година назад в Инстаграма ми, ще видите ясно момента, в който нещата рязко се променят. Винаги ме е интересувала много фотографията и въобще визуалното, занимавам се с графични програми (самоука съм) още от 8-ми клас, но чак сега задълбочих в композицията и започнах да играя с повече инструменти в постпродукцията на снимките си. И нещата вървят все повече нагоре. Пожелавам си другата година по това време да си гледам кадрите от сега и да ми се струват вече аматьорски – защото ще съм станало още по-доволна от себе си.

Ако сте писали подобен пост за своята година (изминалата или бъдещата), ще се радвам да споделите в коментарите – още съм на вълна теглене на черти, резолюции и лични революции.

 

2

Advertisements

5 в петък vol.1

Стандартен

Стартирам тази нова рубрика без обещания да е всеки петък, а както дойде. Така нещата в нея ще са по-обмислени и добре подбрани. Не съм я измислила аз, а я крада директно от някой друг блог, който чета, но то всички идеи са леко (или тежко) рециклирани в този живот. А и в блогосферата е напълно ОК (май).

Идеята на „5 в петък” е да поствам 5 линка към… неща… в Интернет, на които съм попаднала и смятам, че е хубаво да се споделят, но не са се класирали за Facebook стената ми. Може да са статии, може да са снимки… Всичко може да е, стига да отговаря на неясните ми изисквания. Мистериозно, а?

Ето ги 5-те неща, които съм ви подготвила като за откриване на рубриката:

  1. List post facts

mags

Ако, като мен, сте се чудили защо всички женски списания слагат заглавия от рода на „459 лилави чанти, за които би си продала бъбрека” на корицата, то тази статия изяснява нещата. Дори ми изясни защо повечето от моите постове в този блог следват списъчната структура – явно подсъзнателно съм ги усещала и аз нещата.

2. 50 нюанса тъпо

businessman tie

Интересна гледна точка за феномена „50 нюанса сиво”. Не казвам, че съм напълно съгласна, или не – за да давам мнение, трябва първо да съм чела книгата. Просто мятам този линк в пространството и, ако ви вълнува темата, може да ви е интересно да го прочетете. Също така, в статията има линк към супер смешна реклама на Amazon, която не бях виждала. So check it out.

3. Lightning maps lightning

А тук имаме карта на света, която в реално време показва къде вилнеят светкавици. Не знам каква работа би могло да ми свърши това, но е факт, че стоях няколко минути и зяпах жълтите петънца по картата, сякаш крият много важна информация за мен.

4. My perfect life on social media

instagram

Като че ли откакто нашумя Instagram и даде част от магическата сила на Photoshop в ръцете на мъгълите, стана масова практика да снимаме обикновени неща и да ги изкарваме една идея по-необикновени. Дотук добре, но някои хора направо достигат до крайности, създавайки си онлайн образ, който е много далеч от офлайн персоната им.

Линкът води към полуанонимно писмо от една такава дама, която разказва до какви екстремности се е докарала в опитите си да поддържа измислен имидж.

5. Tragic love story statuetragic love

Тази статуя е от онзи тип простички, но гениални неща, които те карат да се питаш „Как така аз не се сетих първа за това?”. Вижте клипчето, а после сложете Грузия в списъка си с желани дестинации.

P.S. Като бонус давам и номер 6 – списък от сайтове с безплатни фото, видео и векторни ресурси. Снимките в този пост са от такъв сайт. Това ме улеснява и освобождава от задължението да ги цитирам. Удобно!

2

България е доста красива, всъщност!

Стандартен

Българите сме широко скроени. Обичаме да пътуваме, да се запознаваме с нови хора, места, култури, навици. И ни харесват много неща. И се вдъхновяваме от много неща. И после се прибираме вкъщи, в България, и ни хваща яд, че тук не е еди-как-си и не се случва еди-какво-си. Толкова ни е яд от контраста, че се изказваме доста крайно, от типа на „Супер скапана ни е страната” или „Много е грозно тук, не е като в [въведи име на чуждоземно място]”.

Като цяло, не споря, че е така. Можеше да е по-чисто. Можеше да е по-модерно. Можеше да е по-запазено. По-измислено. По-функционално. По-интересно. По-екзотично.

Да, обаче, абсолютно всеки път като тръгна да пътувам из страната ни се хващам как гледам през прозореца на колата/автобуса/влака/самолета и се радвам на това, което виждат очите ми. Зеленина. Планини. Стари соц паметници край пътя – грозни, но интересни! И си ми харесва. Може да не е като в Париж, ама и в Париж не е като тук. Имаме си своите неповторими хубави гледки, които трябва да се учим да виждаме и оценяваме и да ги показваме на света.

Наскоро някой ми каза, че Instagram акаунта ми бил пълен с архитектурни снимки от София, все едно правени от турист. Била съм снимала неща, които българите не снимат много-много принципно. Ами, да, ама… те тези неща са си интересни и ако ги бяхме видели в друга страна, щяхме да седим отпред и да ги снимаме и после да се хвалим във Facebook къде сме били и какво сме видели. Човек вижда нещата много избирателно, а е приятно да се опитваме да ги виждаме в детайли.

В този ред на мисли, предлагам ви да разгледате @BulgariaTourism и да видите колко екзотична и красива може да изглежда всъщност родната ни страна. Ето няколко примера:

View this post on Instagram

Strandzha mountain and the Clouds

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

View this post on Instagram

Rila – by @flickr

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

View this post on Instagram

язовир Въча

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

View this post on Instagram

Pirin – by Skyscrapercity forum

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

Това не е патриотичен пост. Това е пост, който цели да ви накара да виждате повече неща, а не само прашната или излъскана повърхност.

2

Късаме!

Стандартен
Снимка: jessicahische.is

Снимка: jessicahische.is

Краят на една връзка рядко е безболезнен. Обикновено причинява трайни емоционални травми в поне един от двамата главни герои. Никога не можем да знаем със сигуност как точно би реагирал партньорът ни, ако/когато се стигне до този момент. Пф, дори не знаем как бихме го усетили и преживели и ние самите, докато не се случи.

Попаднах на Instagram профила на Jac Vanek, която следвах преди години в DeviantArt. На нея ѝ хрумнало да попита хилядите си последователи коя е била най-странната/смешната/абсурдната/откачената им реакция, когато някой ги е зарязвал. Резултатът е повече от 300 отговора, някои от които много ме забавляваха. Така че реших да споделя с вас селекция от най-доброто. Here goes…

„Откраднах му левите обувки от всеки чифт.”

„Прострелях канапето му.”

„Счупих прозореца му с камък, нахлух у тях и го причаках гола в леглото му.”

„След като разбрах, че ми изневерява, реших да се изнеса от общото ни жилище и да взема всичко, което аз съм купила. Това включваше месото от хладилника и тоалетната хартия.”

„Отрязах си почти цялата коса и я боядисах в тюркоазено, само защото той ми беше казал, че няма да ми отива.”

„Спуках му гумите с тирбушон.”

„Нарязах му якето и хакнах Instagram-а на новото му гадже.”

„Изгорих му чисто новите Nike-ове на двора.”

„Отидох до тях да си взема нещата, след като разбрах, че ми изневерява със съседката. Докато бях там изключих хладилника (в камерата имаше тонове замразена риба), извадих батериите от всички дистанционни, изпуших тревата му, спуках му тръбите, изсипах любимото му уиски и изчетках тоалетната с четката му за зъби.”

„Повърнах.”

„Намушках няколко пъти матрака му, изгорих му паспорта, написах „Задник” по стените му. Той ме завари по средата на цялото нещо и… правихме секс.”

„Казах на майка му къде си крие тревата.”

„Полях колата му с боя.”

„Подстригах се късо и се боядисах в розово и той скъса с мен. Само че трябваше да остане за нощта, за да си събере нещата. На следващия ден се събуди с къса розова коса.”

„Избягах в Тайланд за 9 месеца.”

„Облепих му колата с дамски превръзки, след като ме заряза, защото съм била твърде дебеличка за вкуса му.”

„Напълних резервоара на колата му с яйца.”

„Бутнах го в реката, покрай която се разхождахме, когато ме заряза.”

 

Е, след това вече се чувствам доста нормална!

Ако трябва да направя класация на най-най-добрите отговори, то номерът с левите обувки и краденето на тоалетна хартия са ми любими. Такава интелигентна, елегантна агресия!

Ако и вие имате подобни истории, споделете. Споделете също дали отмъщението помага да преодолееш такова нещо – винаги съм се чудила.

 

2