Уроци от живота

Стандартен

Наближава 24-тият ми рожден ден (другия месец е) и си мислех да напиша някой от онези cheesy постове, които, ако човек няма блог, вероятно пише в дневниче. Или пише писмо до себе си, ако е по-креативно настроен. Или поне спретва един Word документ и го оставя на видно място на desktop-а, за да си го преглежда пак понякога. А именно – 24 неща, които искам да постигна в следващата година.

Постът се пече (даже е написан вече, но чака своето звездно време), но междувременно ми дойде на ум, че за 24 години съм понаучила доста неща за себе си и света, които дават израз в действията ми и в отношението ми към другите хора.

Та така се случи, че направих списък и на тези неща. Моите уроци от живота. Ето ги и за вас, на тепсия – изстрадани и проверени. Не гарантирам невиждана мъдрост и себепознание и едва ли ще достигнете до нирвана, след като ги прочетете. Но ако и едно изречение се окаже мъничко полезно за вас, ще съм постигнала целта си.

  1. Когато ви казват „Благодаря”, казвайте „Моля”, вместо „Няма защо”.

Това е много важно за хора като мен, които често правят услуги и трудно отказват помощта си. Трябва да цените времето и труда си, хора! Когато винаги сте насреща, хората (дори без да искат) започват да ви приемат за даденост. Казвайки „Няма защо”, когато някой ви благодари, вие сами обезценявате постъпката си. Ако вместо това кажете „Моля”, веднага подсъзнателно внушавате на другия човек, че цените времето си и себе си по елегантен начин и той е по-малко склонен да ви експлоатира безсрамно.

  1. Всяко зло е за добро.

Това сте го чували някъде, а? Е, има причина поговорките да са поговорки. По принцип не съм вярваща и смятам, че всичко си зависи от нас самите. Но има едни ярки моменти в живота ми, когато имам чувството, че нещо друго се е намесило. Съдбата, де, не Господ. Като онзи път, когато ми откраднаха портмонето в 111, заедно с всичките ми документи, а щях да пътувам в чужбина след 2 седмици. Псувах много на ум и на глас. Когато отидох в районното да подавам документи за нова лична карта, леличката на гишето ми каза „Тя и без това е била изтекла”. Щях ли да видя, преди да ме върнат на летището? Едва ли. По-скоро щях да се съдера от рев на терминала.

  1. Понякога съдбата нарежда живота ни по-добре, отколкото ние самите бихме могли.

Както когато не те приемат в университета, в който си искал, а след 1-2 години и повече insight вече се радваш, че не си попаднал там.

  1. Постоянството накрая води до резултати.

Нещата просто не стават винаги от 1вия, 2рия или 3тия път. Когато искате нещо наистина силно, продължавайте, докато не стане. Все някога ще стане. И тогава победата ще е много сладка.

  1. Не трябва да се сравнявате с останалите – винаги ще има някой по-добър, по-красив, по-талантлив…

… и да си тровите мислите с това е кофти и пречи предимно на вас. Просто обичайте себе си. И със сигурност има някой наоколо, който се сравнява с вас и смята, че го превъзхождате. Приятна перспектива, нали?

  1. Не трябва да държите някого в живота си, само защото сте свикнали с него. Понякога идва времето да кажете „Чао” и това не ви прави лоши хора.

Не говоря само за любов. И с приятелите е така. Това беше може би най-трудният урок, който научих – че не всички приятели са за цял живот, колкото и близки да сте били. И няма нищо странно и лошо в това. Да, процесът на отдалечаване е болезнен, но нещата не трябва да стават никога насила. А пък и никога не се знае – може животът отново да ви срещне, когато пак сте на една вълна.

  1. Трябва да се стремим повече да живеем собствения си живот, отколкото да губим време да гледаме какво правят другите и какви успехи са постигнали.

Особено сега, като имаме прозорче, през което да надничаме постоянно в чуждия живот (наречено „социални мрежи”). Опитайте се да съкращавате времето, в което гледате снимките от морето на познатите си, или четете факти за живота на холивудски звезди. Според изследвания на не-знам-си-какви учени, хората са по-нещастни след като са разгледали feed-а си в някоя социална мрежа. Ограничете това занимание за сметка на някое, което допринася за собственото ви развитие и радост.

  1. Пътуванията обогатяват страшно много.

Особено когато сами си ги организирате от А до Я. Преди първото ми такова ходене в чужбина бях супер стресирана – как така ще ходя някъде без познати и информация и всичко ще зависи от мен. След това пътуване вече се чувствам напълно комфортно в непозната страна. Научих се да разчитам на себе си, да се ориентирам по-добре, да намирам начини за комуникация с местните и за добиване на информация. Общо взето станах много по-оправна, което е плюс във всякакви ситуации.

Пътуванията ни дават и различна перспектива. Помагат ни да открием какво харесваме и къде ни е мястото. Стимулират креативните идеи. Позволяват ни сами да формираме мнението си за света извън родината, вместо да вярваме на стереотипи. В известен смисъл, пътуването ни прави по-интелигентни.

  1. „Игричките” с противоположния пол са губене на време и енергия.

Първи се обадете! Първи поканете другия на среща! Първи кажете „Обичам те”, ако го чувствате. Веднъж се живее… Няма никакъв смисъл от това „Ще чакам той да ми звънне, аз му звънях вчера”. Ако отношението ви ще е такова, по-добре приключвайте нещата още от сега.

  1. Когато сте ядосани, по-добре е да поспрете, да си замълчите, да помислите малко по-дълго за проблема и чак тогава да кажете каквото имате да казвате.

Иначе рискувате да съжалявате за импулсивната си, необмислена реакция, а другият човек да ви разбере погрешно. Тооолкова много пъти ми се е случвало. Откакто си налагам тази максима, се чувствам много по-разумна и приятна събеседничка.

  1. Нещата са просто неща. Не трябва да са по-важни от близките хора.

Сестра ви ви е скъсала новите дънки? Някой ви е счупил любимата чаша за кафе? Ами… неприятно е, но се старайте да не отдавате ПРЕКАЛЕНО голямо значение на вещите. Отношенията с най-близките ви хора са поне една идея по-важни.

  1. Трябва да усещате, че „взимате” нещо от всяка дейност, която извършвате. Ако не е така – да я прекратите, вместо да си губите времето.

Дали това ще е работа, приятелство, любовна връзка или нещо, което правите в свободното си време – винаги трябва да се чувствате като победители. Сякаш грабите от живота с пълни шепи.

  1. Никой не ви дължи нищо на всяка цена. Светът не се върти около един човек.

Това е нещо, което ми иде понякога да си напиша на челото, за да го четат постоянно другите хора, без да ми се налага да го казвам. Много е модерно да се изкарваме жертви във всякакъв аспект, вместо да си гледаме работата. Някой приятел не ви се е обадил 3 седмици и вече не го приемате за приятел? Не ви е споделил тайна, която е споделил на другиго? Не ви е поканил на рождения си ден? Ако припознавате себе си в тези „проблеми” – стегнете се и прочетете отново удебеления текст. И си помислете за всички пъти, когато вие сте били от другата страна на нещата.

  1. Всяко знание е от полза. Дори най-random фактите.

Всеки път, когато запомня някакъв „ненужен” факт, си представям деня, в който ще ми зададат съответния въпрос за 100 000 лв. в Стани Богат и ще триумфирам над света с random знанията си. БИ МОГЛО да се случи!

Също така, random знанията, изтърсени в правилния момент, ви правят да изглеждате страшно умни в очите на хората. Кой, по-дяволите, знае колко тежи средноголяма водна змия? Или кога за първи път някой е сварил компот? (Измислям си.)

  1. Важно е да си имате някакво хоби извън работа.

Разнообразието е супер полезно и пречи да влезете в някакъв кръговрат на правене на едно и също. Пък и често хобитата се превръщат в успешни кариери, които чак вас самите изненадват.

  1. Щастието е state of mind и не трябва да зависи от външни стимули.

Това е мотото ми в живота от няколко години. Ако чакате някого или нещо да ви направи щастливи, то се обричате на много кратки промеждутъци от щастие сред дълъг наниз от недоволство. Щастието е път, а не дестинация (това някой друг го е казал, но ми харесва и го крада).

  1. Човек се чувства най-добре, когато е зает.

Защото ако мързелува нон-стоп, то мързелуването вече става бреме и не носи удоволствие. Единствено когато сме заети, се чувстваме сякаш се движим нанякъде и животът ни има някакъв смисъл.

  1. Лъжата е супер тъпотия.

Отдавна надраснах детските години, когато смятах за ОК и дори за задължително да излъжа, когато съм направила пакост. Не! Лъжата е тъпо нещо. С извинение, тя е като да отложиш прането на гащите си с още един ден, и после още един, и още един. Накрая само мирише по-лошо. Лъжата винаги намира начин да излезе на повърхността. Със сигурност е по-добре да кажеш какво си надробил веднага, отколкото да чакаш да замирише на умряло. Дърпаш лейкопласта рязко и приключваш с въпроса. Пак боли, но доста по-малко.

  1. Слагането на нещо под общ знаменател е признак на ниска интелигентност.

Циганите са крадци. Мюсюлманите са терористи. В Люлин ще те заколят… Ясно е, че стереотипът е дошъл отнякъде, но това не е причина да го раздухваме излишно. Повтарянето на чужди думи, в които не сме се уверили сами, кара интелигентните хора да не искат да си говорят с нас.

  1. Всеки уважаващ себе си човек трябва да се старае да пише грамотно.

Обратното прави лошо впечатление и често затваря врати.

  1. Носете новите си дрехи ДНЕС!

И ще чувствате всеки ден като специален повод.

  1. Когато непознат е безпричинно груб с вас, дайте всичко от себе си да не му отвръщате със същото. И не го взимайте присърце.

Може човекът да има неподозирани от вас проблеми, които да му пречат да е слънчев. Не, че е похвално да си изсипваш гнева върху невинни граждани, но гледайте поне вие да не подражавате.

  1. Родителите не са безгрешни.

И те са хора и се учат цял живот. В един момент трябва да пуснем илюзията, че са някакви премъдри богове, да си ходи.

  1. Никога не казвайте никога и не обещавайте вечност.

Не можете да предвидите какво ще стане утре. Не знаете дали няма да се събудите и да искате съвсем различни неща от тези, които искате днес. Казват, че хората не се променят, но не мисля, че е така. Една част си остава същата, да, но други аспекти от личността постоянно хамелеонизират. Съответно да кажете „Никога” или „Завинаги” като нищо ще се окаже лъжа. Тъй че по-добре недейте.

  1. Не съжалявайте за решения, които сте взели. Когато сте ги взели, сте имали сериозна причина.

Има един такъв синдром – когато напускаме работа или прекратяваме връзка, изведнъж да решим, че проблемите ни всъщност не са били толкова големи. И започваме да се чудим дали не трябва да останем, и изведнъж това, което напускаме, ни става мило на сърцето. Тогава трябва да се върнем назад в мислите си и да си спомним как сме се чувствали преди да вземем решението. Със сигурност е имало сериозна причина да искаме промяна и не трябва да се обръщаме назад със съмнение и тъга.

  1. Не можете да накарате някого насила да ви харесва/обича. Нека нещата сами се случват.

Наистина не може. Хората не избират кого да обичат – по-сложно е от това. Затова и усилията в тази посока са безплодни. В този аспект от живота е най-добре да се пуснем по течението и да не насилваме нещата.

2