24/7

Стандартен

Ако имате профил в Goodreads (и ако наблюдавате моя такъв) този тип постове ще ви идват малко като déjà vu, тъй като и там се случва да пиша ревюта на книгите, които чета. В такъв случай, спокойно ги прескачайте, тъй като се припокриват доста.

В следващите редове ще ви разкажа за книгата „24 момичета за 7 дни” от Алекс Брадли.

Снимка: goodreads.com

Снимка: goodreads.com

Жанр: Young Adult

Защо реших да я чета: Определено не заради името. Не съм фен на многоженството и безразборните свалки. Не очаквах много. Ровех в Chitanka за случайни книги, които да натоваря на електронната си книга, когато попаднах на тази.

Впечатления: Изненадващо, оказа се доста приятна книжка. Вече отдавна се усеща как остарявам и young adult книгите супер много ми тъпеят, но тази беше увлекателна и се четеше леко. Ако не четях само в градския транспорт и вечер, щях да съм я завършила доста по-бързо.

Главният герой, Джак, е симпатичен и, за разлика от случая със „След 22”, можех да се поставя на негово място. Нищо, че е мъж. Той преминава през серия от срещи с различни момичета – някои интересни, някои смущаващи, някои скандални – докато се опитва да си намери дама за последния бал в гимназията. Джак е срамежлив и смотан, изтърсва странни реплики, когато се притеснява, а балът му се струва като най-грандиозното събитие, което някога ще му се случи. (Както на много от нас ни се е струвало някога.) Затова и намирането на дама го тормози толкова много.

Беше приятно да чета за мислите и притесненията на момче на тази възраст. Кой да предположи, че не само момичетата се вълнуваме ТОЛКОВА много от балове и първи срещи. Хубава изненада беше, че в книгата няма никакъв цинизъм, имайки предвид, че авторът е мъж. Историята отново е предвидима, но не по дразнещ начин.

Препоръчвам я: На момичета, без значение от възрастта, които си търсят неангажиращо четиво. На хора, които обичат young adult и chick lit книги. На романтици.

Както винаги, ако сте чели книгата / имате какво да споделите по въпроса – очаквам да ви прочета в коментарите отдолу. 🙂

2

След 22

Стандартен

Ех, как не ми се искаше да започвам тази секция от блога с негативно ревю, но ще се наложи! Трябва да го напиша сега, докато впечатленията ми са още пресни.

1407308984sled 22_Praska

Снимка: goguide.bg

Ще ви разкажа за книгата „След 22” на Радостина Савова a.k.a. Radostna. Преди около месец-два попаднах на 100% положителна статия за нея в GoGuide. Та в статията се лееха едни положителни слова за тази нова българска chick lit книжка, която на всичкото отгоре можеше да се свали напълно безплатно от сайта на авторката. Всъщност, все още може – ето тук.

Супер, казах си. Плюсовете бяха много:

  • Обичам да чета chick lit, тъй че няма да се чувствам прецакана, ако историята е много предвидима.
  • Безплатна е, та ще е добре и за бюджета ми.
  • Тамън приключих по-тежко четиво и ще ми дойде добре да прочета нещо лекичко.
  • Писателката е българка. Ще подкрепя българското!
  • Сайтът и корицата изглеждат много, много добре.

Да, ама плюсовете се изчерпаха дотук.

Първото, което ми направи ужасно лошо впечатление, бяха безкрайните правописни грешки. SPOILER ALERT: Още в първите страници видях думата „бремена”. Точно така, с едно „н”. Затворих си очите, залъгвайки неспокойната си grammar nazi душа с това, че е просто печатна грешка. Да, ама не. Думата се повтаряше отново и отново и второто „н” все така липсваше!

Явно книгата не е давана за редакция, но това е голяма грешка. Дори да не смяташ да изкарваш пари от произведението, редно е да уважаваш читателите си (и труда си) достатъчно, че да го дадеш за редакция. Дай го поне на майка си да го погледне!

Но правописът настрана. За жалост, историята също ме разочарова, въпреки че не очаквах чудеса. Беше плоска, дори за chick lit. А героите… Толкова недостатъчно развити, че случките около тях изглеждаха нереалистични и изсмукани от пръстите. Имаше и не един герой, който не оправдаваше съществуването си в историята – постоянно се споменава името му, а не допринася достатъчно за събитията или за развитието на трите главни героини. Що се отнася до тях, Маги, Калина и Рокси са три приятелки, току-що завършили университет, които трябва да решат какво ще правят с живота си. Дотук добре. Само че те се оказаха най-дразнещите, мрънкащи, истерични, неприятни девойки, с които не бих искала на имам контакт в реалния живот. Те наистина не знаят какво искат и макар и всички ние да се лутаме в дадени периоди от живота си, тези трите просто ИЗБИРАХА да се лутат и да правят малоумни неща. По-лошото е, че се държаха отвратително с мъжете около себе си, нападайки ги без причина и обвинявайки ги за всичките злини по света.

Книгата е пълна с най-неласкавите стереотипи за съвременната жена и ми стана много неприятно, че авторката подклажда огъня. Все пак ние, като жени, сме тези, които трябва да опровергават стереотипите и да доказват, че сме интелигентни и способни човешки същества, а не шопинг машини и разглезени пикли.

И все пак, след крайно негативното ми мнение, бих искала да пожелая на Радостина успех с всички бъдещи проекти. Нека си вземе бележка от критиките към „След 22” (в Goodreads те преобладават) и да не спира да пише, ако това е нещото, което ѝ се прави. Въпреки всичко се радвам много, когато виждам нови книги от български автори.

Ако сте се заинтригували от книгата и искате да ѝ дадете шанс, изтеглете си я от сайта, който ви дадох по-горе. После може да ми пишете един коментар с мнението си – ще ми е интересно да видя какви размисли е пробудила у вас.

2