В главата ми

Стандартен
Снимка: kiwiTACHAN @ Deviantart.com

Снимка: kiwiTACHAN @ Deviantart.com

Мислите, които се гонят в главата ми, когато виждам, че метрото е на спирката, а аз тепърва си вадя картата:

– Еее, мамка му. Ще го изпусна явно. Добре, че не бързам. Ха-ха, метро, гадно ли ти е? Не можа да ме прецакаш днес, както оня ден, когато бързах за среща. Ще си ходя бавно като пич и въобще няма да ми мигне окото. Ето, вече всички се качиха. Сега ще затвори вратите и ще отпраши. Я, тоя човек е решил все пак да тича. Няма шанс, брат, не се мъчи. Само ще се препотиш, метрото ще ти затвори врати под носа и после 20 минути няма да можеш да си успокоиш дишането и пулса. Е, добре, де. Щом си решил, ще те подкрепя мислено – Ruuun, Forest, ruun! Брааавооо, успя! Значи и аз можех. Жалко. Ама пък не ми се тичаше, а и проблемът с потенето си остава. Оф, айде тръгвай вече, за какво се моткам?! То аз почти стигнах до вратите. Егати, човек като бърза го изпуска, а като не – сякаш всички него чакат. Добре, де, вече се замислям дали да не забързам крачка и все пак да го хвана. Ама сега пък ще е странно. Хората вътре ме видяха, че се туткам. Ако сега се кача, какво ще си помислят? „Тая ли принцеса всички я чакахме да се дотътри?!“… Не! Оставам си да чакам следващото. Все пак взех решение, а човек е хубаво да се учи на постоянство, нали така? Точно така. Айде, махай се вече, метро, че ми създаваш излишни дилеми!

 

2

Advertisements

Инструкции за употреба на софийския градски транспорт

Стандартен
Снимка: mbell1975 @ Flickr.com

Снимка: mbell1975 @ Flickr.com

  • На влизане и излизане от метростанции забързай крачка, изпревари всички, качи се на ескалатора, застани по средата и… си стой. За никъде не бързаме!
  • Във вечерния час пик, когато всички се прибират прегладнели от работа, купи си за вкъщи най-ароматната храна (идеи: KFC или китайско) и се возииии, возии. И наблюдавай как всички те гледат с укор и завист.
  • В момента, в който вратите се отворят – КАЧВАЙ СЕ ВЕДНАГА! Те ония отвътре все ще намерят как да слязат и без да им правиш път.
  • След качване, огледай се наоколо. Ако видиш малко празно място някъде, провикни се с цяло гърло „Дааайте малко по-навътре, бе!”, дори и да не ти е тясно там, където си.
  • Ако контрольорите те хванат да се возиш без билет, следвай следната процедура:

Първо им съобщи, че си се качил преди малко, дори да не е вярно.

Когато не ти повярват, кажи им, че нямаш пари за билет, „щото в тая държава сички тънем в мизерия” и отметни назад косите си, стилизирани предния ден от ученик на Капанов срещу минимум 40 лв.

Ако не се трогнат, нападни ги с думите „А циганите що не ги проверявате?!”.

Ако дори това не ги подплаши и прогони и те все пак искат да те свалят от превозното средство, кажи им със задоволство и гордост в гласа „Ми хубаво! Аз и без тва си слизам на следващата.”

  • И моля, никога не се смущавай да заемаш единственото свободно място, докато си нередовен пътник. Все пак всички сме граждани – всички имаме равни права!
  • Ако трафикът принуди шофьора на автобуса да спре рязко, не губи време, а изкрещи „Абе, да не караш чували с картофи, бе!”.
  • Ако, слизайки с ескалатора към метростанцията, забележиш, че и двете метра са там, запречи пътя на всички след теб и на висок глас размишлявай дали си струва да бързаш да хванеш твоето, или „не ти се тича точно са”.
  • Ако обичаш да слушаш музика, докато пътуваш, никак не се притеснявай да я надуеш до краен предел. Покажи им на тия хора колко са способни слушалките ти!
  • Ако пътникът до теб чете книга, чети я и ти през рамото му. Ако си пише във Facebook с някого, прочети и това. Ако си отвори чантата, за да извади нещо, непременно надникни да видиш какво има вътре.

 

2