Отвлечени

Стандартен
Снимка: otvlecheni.com

Снимка: otvlecheni.com

Наскоро с отбор „ЮТИЯ“ се оставихме да бъдем Отвлечени за една вечер като продължение на серията ни от посещения на стаи-пъзели в София. Този път ревюто ми ще е мнооого по-кратко и не твърде информативно, за жалост, но е сложно да пиша за това място, без да ви го разваля.

Ако вече сте фенове на този тип забавление, определено мисля, че трябва да посетите и тази стая. Не непременно заради самите загадки. По-скоро заради цялостната идея на Отвлечени. Преживяването е малко по-различно от това, на което сме свикнали при другите стаи-пъзели. Наистина не мога да ви издам повече от това, но мисля, че си заслужава да се изживее.

Що се отнася до отделните загадки, които трябва да се разрешат, за да излезеш – имаше хем много хитри, хем някои доста объркващи. Честно казано, струва ми се почти невъзможно да излезеш без нито една подсказка, а това за мен е голям минус. Както споменах и преди, отбор „ЮТИЯ“ е много егоцентричен и се има за кадърен беглец и всяка подсказка, която се налагаше да получаваме, ни дразнеше егото по неприятен начин и малко ни разваляше преживяването.

Все пак излязохме (по спомен май за 43 минути, което ни е рекорд засега), а навън ни чакаха СТРАШНО ентусиазирани момчетата от екипа на Отвлечени. Ето в тази част биха по точки останалите стаи: гръмнаха една бутилка шампанско, почерпиха ни и с бутилки минерална вода и седяхме още доста време да си обсъждаме с тях кое как сме направили. Смяхме се, срамувахме се от някои неща, които сме правили, а те са гледали с недоумение на камерата. Бяха толкова въодушевени, колкото и ние, което ни зареди страшно много с позитивно настроение. Тези неща може да звучат дребни – водички, усмивки… – само че са много важни. Браво!

P.S. А, да, за малко да забравя. Отвлечени може да се играе от 2 до 7 човека, като в зависимост от броя, играта се различава. Доколкото разбрах, ако сте само двама, ще имате по-малко задачки за разгадаване. Ако сте 6-7, също ще е различен вариант на играта, от този, който ние имахме. Все пак, според сайта, отново най-добрият вариант е отбор от 4-5 души.

2

България е доста красива, всъщност!

Стандартен

Българите сме широко скроени. Обичаме да пътуваме, да се запознаваме с нови хора, места, култури, навици. И ни харесват много неща. И се вдъхновяваме от много неща. И после се прибираме вкъщи, в България, и ни хваща яд, че тук не е еди-как-си и не се случва еди-какво-си. Толкова ни е яд от контраста, че се изказваме доста крайно, от типа на „Супер скапана ни е страната” или „Много е грозно тук, не е като в [въведи име на чуждоземно място]”.

Като цяло, не споря, че е така. Можеше да е по-чисто. Можеше да е по-модерно. Можеше да е по-запазено. По-измислено. По-функционално. По-интересно. По-екзотично.

Да, обаче, абсолютно всеки път като тръгна да пътувам из страната ни се хващам как гледам през прозореца на колата/автобуса/влака/самолета и се радвам на това, което виждат очите ми. Зеленина. Планини. Стари соц паметници край пътя – грозни, но интересни! И си ми харесва. Може да не е като в Париж, ама и в Париж не е като тук. Имаме си своите неповторими хубави гледки, които трябва да се учим да виждаме и оценяваме и да ги показваме на света.

Наскоро някой ми каза, че Instagram акаунта ми бил пълен с архитектурни снимки от София, все едно правени от турист. Била съм снимала неща, които българите не снимат много-много принципно. Ами, да, ама… те тези неща са си интересни и ако ги бяхме видели в друга страна, щяхме да седим отпред и да ги снимаме и после да се хвалим във Facebook къде сме били и какво сме видели. Човек вижда нещата много избирателно, а е приятно да се опитваме да ги виждаме в детайли.

В този ред на мисли, предлагам ви да разгледате @BulgariaTourism и да видите колко екзотична и красива може да изглежда всъщност родната ни страна. Ето няколко примера:

Strandzha mountain and the Clouds

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Rila – by @flickr

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

язовир Въча

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Pirin – by Skyscrapercity forum

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Trakia / Тракия – by Skyscrapercity

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Това не е патриотичен пост. Това е пост, който цели да ви накара да виждате повече неща, а не само прашната или излъскана повърхност.

2

The Theft @ House of Puzzle

Стандартен
Снимка: grabo.bg

Снимка: grabo.bg

Миналия уикенд с отбор „ЮТИЯ” успяхме най-после да посетим още една стая-загадка в София. Името дойде само при нас, след като момичето от House of Puzzle ни накара да си измислим такова веднага. Решихме да действаме по лесния начин – всеки да напише скришно някаква буква на листче и каквото стане. Пиша си аз едно скромно „Т” и си мисля как ще се казваме „ТЦФХ” и ще е супер смотано. Написаха и другите, обърнахме листчетата и Опа! Имаме истинска дума! Много яко.

След като момичето се скъса от смях на ЮТИЯ-та ни и на боя, който настана, докато подреждахме някакъв безнадзорен пъзел с Айфеловата кула, тя ни разясни правилата на играта (които вече в общи линии знаехме от ходенето ни в Dextrophobia). Разбира се, пак подписахме кратък „договор”, че няма да разгласяваме нищо от стаята.

В House of Puzzle има 2 стаи – по-лесна (The Double Agent) и по-трудна (The Theft). Избрахме по-трудната, защото… сме фукльовци и се имаме за много добри разкривачи на тайни и лесна стая щеше да е под достойнството ни. 😀 НО по-нататък ще минем и лесната.

Бяхме чули лоши неща за тази стая (че загадките не били логични, заради което хората масово не можели да излязат), а и момичето ни каза, че щяла да ни остави повече от час, ако не успеем да излезем навреме. В този момент вече се бяхме малко настроили, че явно няма да е лесно…

Общо взето загадките се въртят около открадната скъпа картина и няколко заподозрени. За да излезеш от стаята, трябва да разбереш кой точно е виновен и в колко часа е извършил престъплението.

Това, което ми хареса в The Theft беше, че действително всичко се върти около историята. През цялото време търсиш и намираш доказателства. Докато в Dextrophobia историята е просто там и не е толкова обвързана с нещата, които трябва да направиш, за да излезеш.

Излязохме за 51 минути. За Dextrophobia ни бяха нужни 47, но въпреки това оценявам нея като по-сложна и интересна. Мисля, че забавянето ни в House of Puzzle дойде от това, че ни бяха настроили, че стаята не е хубава и просто влязохме в играта много мудно.

Оценката на отбор „ЮТИЯ” след края на преживяването е, че не трябва да вярваш безрезервно на чужди мнения за каквото и да е. Загадките бяха напълно логични и преживяването беше супер надъхващо, забавно и размърдващо ума. Препоръчвам ви да посетите всички стаи, дори някоя от тях да не е била особено добра. Все пак всички са различни и ти носят някаква неповторима емоция.

2

Понякога се чувствам като лош човек

Стандартен

Чакам днес метрото в полупразната следпразнична София. Има 10-20 човека на иначе винаги фрашкания перон на Сердика. Досега съм пила кафе навън на прекрасното време и съм се разхождала из града. С две думи, супер спокойно ми е. Готино ми е. Хич не съм изнервена и стресирана. За никъде не бързам, а и останалите хора наоколо също.

И тогава, там, на перона, към мен се насочва жена на около 30 години. Добре облечена. Пита ме с най-влажния си поглед, който виждам във всеки такъв като нея, „Извинете, ще ми дадете ли левче, ако имате възможност?”. Веднага казвам „Не” и продължавам нататък. Дори не се замислям преди да отговоря. След  5 минути жената идва отново при мен и ме пита същото. Със същите думи. Аз ѝ казвам „Попитахте ме вече”. Тя се извинява набързо и отива да пита друга жена. (Интересното е, че таргетираше само жените.)

И тогава се почувствах ужасно. Странно, неловко, раздразнено, виновно. Една такава гадна смесица от неприятни чувства, която те връхлита, когато не си сигурен как е трябвало да реагираш, но все пак си реагирал. Изразил си ясно, че не си доволен, че някой те закача, а после се чудиш дали си бил прав.

Не знам историята на тази жена. Тя каза „Може ли левче”, а не „Може ли левче за еди-си-какво”. Може да е било важно. Може наистина да няма (въпреки че пък е влязла да се вози на метро). Може да е достатъчно унизена, че ѝ се налага да иска, че да трябва и да обяснява за какво са ѝ. Все едно аз съм ѝ майка, а тя е тийнейджър, който има нужда от екстра джобни и му е неловко да поиска. А всъщност по-скоро тя можеше да ми е майка, съдейки по разликата във възрастта.

А може и да е точно обратното… Може въобще да няма нужда от пари. Може да има 3 апартамента на нейно име, 2 от които дава под наем и директно получава по 1000 лева всеки месец без да си мръдне пръста. (Познавам такава жена. И тя проси по улиците – за кеф.) Може да ѝ е предлагана работа от борсата вече няколко пъти и тя да е като тези по телевизията, които казват „Аз няма да им работя на тия за 200 лева”. Може левчетата, които събира от случайни хора, да отиват после за алкохол и цигари, а не за хляб и лекарства. Може много неща. Може да е черно. Или бяло. А може и да е сиво.

В крайна сметка, улавям се, че вече не гледам с добро око на никого, който ме спира на улицата да ми иска пари. Без значение дали ми казва за какво са му, или не. Дали е дете, жена, мъж, възрастен човек. Дали има явен недъг. Дали е ром, турчин, българин… Няма никакво значение. Защото се нагледах на случаи, в които давам 2 лева уж за болно дете и след малко виждам как с тези 2 лева си купуват кафенце от будката зад ъгъла. Нагледах се на онзи, който си рови в раната на крака и не я оставя да зарасне вече 10 години, понеже така на хората им е пó жал и повече му дават. Нагледах се на деца на по 7-8 годинки, които идват при теб в заведение, искат пари, а като не им дадеш изреждат толкова много и цветущи псувни, че чак се чудиш дали наистина са толкова малки. Нагледах се на просяци, които ти казват, че са гладни, а като им дадеш храна те гледат с разочарование, примесено с погнуса от „подмолните” ти действия. После казват „Не, не, аз пари искам”.

И така. Дотам я докарахме, че ако някой наистина има нужда от помощ, ще трябва да изтърпи гадното държание на такива като мен, на които им е писнало да ги лъжат и вече не си позволяват лесно да им стане жал. И после и двамата ще останем с горчив вкус в устата. И аз ще се питам лош човек ли съм, или не.

2

Инструкции за употреба на софийския градски транспорт

Стандартен
Снимка: mbell1975 @ Flickr.com

Снимка: mbell1975 @ Flickr.com

  • На влизане и излизане от метростанции забързай крачка, изпревари всички, качи се на ескалатора, застани по средата и… си стой. За никъде не бързаме!
  • Във вечерния час пик, когато всички се прибират прегладнели от работа, купи си за вкъщи най-ароматната храна (идеи: KFC или китайско) и се возииии, возии. И наблюдавай как всички те гледат с укор и завист.
  • В момента, в който вратите се отворят – КАЧВАЙ СЕ ВЕДНАГА! Те ония отвътре все ще намерят как да слязат и без да им правиш път.
  • След качване, огледай се наоколо. Ако видиш малко празно място някъде, провикни се с цяло гърло „Дааайте малко по-навътре, бе!”, дори и да не ти е тясно там, където си.
  • Ако контрольорите те хванат да се возиш без билет, следвай следната процедура:

Първо им съобщи, че си се качил преди малко, дори да не е вярно.

Когато не ти повярват, кажи им, че нямаш пари за билет, „щото в тая държава сички тънем в мизерия” и отметни назад косите си, стилизирани предния ден от ученик на Капанов срещу минимум 40 лв.

Ако не се трогнат, нападни ги с думите „А циганите що не ги проверявате?!”.

Ако дори това не ги подплаши и прогони и те все пак искат да те свалят от превозното средство, кажи им със задоволство и гордост в гласа „Ми хубаво! Аз и без тва си слизам на следващата.”

  • И моля, никога не се смущавай да заемаш единственото свободно място, докато си нередовен пътник. Все пак всички сме граждани – всички имаме равни права!
  • Ако трафикът принуди шофьора на автобуса да спре рязко, не губи време, а изкрещи „Абе, да не караш чували с картофи, бе!”.
  • Ако, слизайки с ескалатора към метростанцията, забележиш, че и двете метра са там, запречи пътя на всички след теб и на висок глас размишлявай дали си струва да бързаш да хванеш твоето, или „не ти се тича точно са”.
  • Ако обичаш да слушаш музика, докато пътуваш, никак не се притеснявай да я надуеш до краен предел. Покажи им на тия хора колко са способни слушалките ти!
  • Ако пътникът до теб чете книга, чети я и ти през рамото му. Ако си пише във Facebook с някого, прочети и това. Ако си отвори чантата, за да извади нещо, непременно надникни да видиш какво има вътре.

 

2

След 22

Стандартен

Ех, как не ми се искаше да започвам тази секция от блога с негативно ревю, но ще се наложи! Трябва да го напиша сега, докато впечатленията ми са още пресни.

1407308984sled 22_Praska

Снимка: goguide.bg

Ще ви разкажа за книгата „След 22” на Радостина Савова a.k.a. Radostna. Преди около месец-два попаднах на 100% положителна статия за нея в GoGuide. Та в статията се лееха едни положителни слова за тази нова българска chick lit книжка, която на всичкото отгоре можеше да се свали напълно безплатно от сайта на авторката. Всъщност, все още може – ето тук.

Супер, казах си. Плюсовете бяха много:

  • Обичам да чета chick lit, тъй че няма да се чувствам прецакана, ако историята е много предвидима.
  • Безплатна е, та ще е добре и за бюджета ми.
  • Тамън приключих по-тежко четиво и ще ми дойде добре да прочета нещо лекичко.
  • Писателката е българка. Ще подкрепя българското!
  • Сайтът и корицата изглеждат много, много добре.

Да, ама плюсовете се изчерпаха дотук.

Първото, което ми направи ужасно лошо впечатление, бяха безкрайните правописни грешки. SPOILER ALERT: Още в първите страници видях думата „бремена”. Точно така, с едно „н”. Затворих си очите, залъгвайки неспокойната си grammar nazi душа с това, че е просто печатна грешка. Да, ама не. Думата се повтаряше отново и отново и второто „н” все така липсваше!

Явно книгата не е давана за редакция, но това е голяма грешка. Дори да не смяташ да изкарваш пари от произведението, редно е да уважаваш читателите си (и труда си) достатъчно, че да го дадеш за редакция. Дай го поне на майка си да го погледне!

Но правописът настрана. За жалост, историята също ме разочарова, въпреки че не очаквах чудеса. Беше плоска, дори за chick lit. А героите… Толкова недостатъчно развити, че случките около тях изглеждаха нереалистични и изсмукани от пръстите. Имаше и не един герой, който не оправдаваше съществуването си в историята – постоянно се споменава името му, а не допринася достатъчно за събитията или за развитието на трите главни героини. Що се отнася до тях, Маги, Калина и Рокси са три приятелки, току-що завършили университет, които трябва да решат какво ще правят с живота си. Дотук добре. Само че те се оказаха най-дразнещите, мрънкащи, истерични, неприятни девойки, с които не бих искала на имам контакт в реалния живот. Те наистина не знаят какво искат и макар и всички ние да се лутаме в дадени периоди от живота си, тези трите просто ИЗБИРАХА да се лутат и да правят малоумни неща. По-лошото е, че се държаха отвратително с мъжете около себе си, нападайки ги без причина и обвинявайки ги за всичките злини по света.

Книгата е пълна с най-неласкавите стереотипи за съвременната жена и ми стана много неприятно, че авторката подклажда огъня. Все пак ние, като жени, сме тези, които трябва да опровергават стереотипите и да доказват, че сме интелигентни и способни човешки същества, а не шопинг машини и разглезени пикли.

И все пак, след крайно негативното ми мнение, бих искала да пожелая на Радостина успех с всички бъдещи проекти. Нека си вземе бележка от критиките към „След 22” (в Goodreads те преобладават) и да не спира да пише, ако това е нещото, което ѝ се прави. Въпреки всичко се радвам много, когато виждам нови книги от български автори.

Ако сте се заинтригували от книгата и искате да ѝ дадете шанс, изтеглете си я от сайта, който ви дадох по-горе. После може да ми пишете един коментар с мнението си – ще ми е интересно да видя какви размисли е пробудила у вас.

2

Dextrophobia Rooms

Стандартен
dextrophobia

Снимка: capital.bg

Вероятно сте чували вече за тях, особено ако сте от София. Но тъй като все още ме държи вълнението от преди няколко дни, реших да драсна няколко реда и да споделя изживяването си с вас. 🙂

От по-малко от година у нас нашумяха стаите пъзели, за които, признавам, аз не бях чувала преди, но явно са популярни от отдавна в чужбина. Първата стая в София, за която чух (не гарантирам, че е първата създадена такава), беше Dextrophobia rooms. Понеже няколко познати вече ми я похвалиха, реших и аз да я посетя – да не остана по-назад.:)

За играта: Посрещат ви, правят ви инструктаж и ви дават да подпишете една декларацийка, че няма да разгласявате тайните на стаята и т.н. Тук е моментът да кажа, че е хубаво да не страдате от клаустрофобия или дихателни проблеми – и за това се подписвате. Въвеждат ви в стаята и ви заключват заедно със съотборниците ви (може да сте между 2 и 5 човека). Тогава започват да текат 60те минути, за които трябва да успеете да се измъкнете. Екипът на Dextrophobia ви наблюдава с камери и подслушва с микрофони като истински Big Brother през цялото време (и за това сте се подписали :Р), но не с някаква мръсна цел, а за да може да следи прогреса ви и адекватно да ви помага, ако се наложи. В стаята има екран, на който можете да следите оставащото време, а подсказките също се появяват на него. Ако сте достатъчно добри обаче, няма да се стигне до там. Излизането от стаята зависи от комбинация от събиране на информация и предмети и решаване на логически задачи. След края на играта можете да се овековечите с маркер на една бяла стена и ви правят отборна снимка, която се качва във Facebook – за да покажете на всички къде сте били и колко сте добри! 🙂

За Dextrophobia Rooms: Намира се в един вътрешен двор много близо до Немската гимназия. Момчето, което ни посрещна, беше доста усмихнато и приветливо. За свободни часове можете да проверите в сайта. Там има и точна карта на местоположението и ценоразпис в зависимост от големината на отбора ви. Когато си запазите час, в определен срок трябва да преведете 30 лв. капаро през ePay или EasyPay, а останалата част от парите носите на ръка, когато отидете в стаята.

Tip 1: Ние бяхме 4 човека и се сработихме доста добре. Успяхме да излезем 11-12 минути преди да ни изтече времето. Мисля, че екип от 2-ма доста ще се озори със загадките и може би няма да успее да излезе, тъй че ви съветвам да сте повече – 4 или 5. Все пак няма да повторите тази стая никога повече, а ще ви е яд, ако не се измъкнете от нея.

Tip 2: Групите влизат през 2 часа между 12 и 22 ч. всеки ден. Тъй като нашата група беше мега капризна – кой работел и искал да се наяде след работа, пък после да ходим; кой не искал да ходим през уикенда, за да му е свободен за други неща… Та в крайна сметка резервирахме за 22 ч. през седмицата. Притеснявахме се да не сме много изморени и => да не успеем да впрегнем мозъците си достатъчно. Но не! Не се притеснявайте да запазите този час, ако сте капризни като нас! Толкова ще се екзалтирате от цялото преживяване, че ще се събудите много бързо.:)

Tip 3: Момиченцата да не ходят с поли/рокли. Няма да казвам защо, но се облечете с панталони и може би не с токчета.

Tip 4: Бъдете наблюдателни. Бъдете активни. Използвайте логичната си мисъл. Споделяйте откритията си с всички от отбора – не се знае кой точно от вас ще се сети пръв за решението на дадена загадка. Не се мотайте – времето е кът. И не рушете стаята, за да има и за детективите след вас! 🙂

Tip 5: Мястото не е подходящо за хора с ограничена подвижност.

Tip 6: Там има тоалетна (която обаче трябва да посетите преди да ви заключат – след това няма). Има и къде да си оставите якета, чанти и т.н. Не ви трябват и неща за писане – осигурени са.

Силно ви препоръчвам този тип забавление. Става и за подарък за половинката или за нечии рожден ден. Подходящо е и като дейност. ако имате гости от чужбина, тъй като стаята може да бъде пригодена за англоговорящи. Не е задължително да изберете точно Dextrophobia – има и други стаи. Просто тях още не съм ги посещавала и не мога да дам оценка.

Ако отидете (или пък вече сте ходили) в тази или някоя от другите БГ стаи, може да ми пишете коментар да разкажете как е било. 🙂

2