Best of 2017

Стандартен

 

 

Това няма да е компилация от любими парчета, филми или нещо от сорта, а личните ми моменти, които направиха миналата година супер и с които искам да я запомня.

  • Лято в Албания

Пролетта майка ми се изстреля спонтанно към Албания, защото ѝ беше попаднала неизпускаема оферта за екскурзия. Върна се с ентусиазирани възклицания колко райско е там и снимки като от туристически каталог – то не бяха светлосини морски води, не бяха кокетни сламени чадъри, не бяха малки зелени острови, до които ходела с водно колело… С К. слушахме разказите ѝ една вечер и на следващия ден вече ни се оформяше идеята да направим морето си там. Резултатът? Прекарахме седмица, обикаляйки плажове и руини в южната част на страната и първите дни се биехме по главите защо не сме си останали на Черно море (хора, тук просто имаме най-чудесното крайбрежие, но го разбираш чак като видиш 2-3 други морски опции по света, които се оказват по-непривлекателни). До края на почивката си обаче вече бяхме в мир с избора си, а мръсотията по албанските плажове, които впрочем рядко имат пясък, вече не можеше да засенчи прекрасното усещане, че сме покорили още едно място на картата. Направили сме още една крачка извън познатото и удобното. Обогатили сме се. И връщайки се назад, спомените оттам са ни доста топли.

  • Ски на Пампорово

Прекарахме Нова година в компания от непознати, което никога не ми е любимата опция. Общо взето тръгнах без високи очаквания и… те се оправдаха. Само че, въпреки това, точно 30-и и 31 декември се превърнаха в хайлайта на моята 2017. Защото надскочих себе си и страховете си, като се качих на ски (и на супер страшния за мен лифт, със закачени ски за краката и стабилен лед под тях) за първи път от 19 години насам. Така звучи все едно съм на 100, но да – бях на 7, когато се пусках по писта за първи и последен път и изпитвах истински ужас да опитам пак толкова години по-късно. Бях убедена, че ще си строша главата и ще е просто отврат. Че никакво забавление няма да е, ами брутално мъчение. Хаха. Е, беше си страшно, да, но беше и най-хубавото нещо, което съм правила от мноооого време насам. И причината вече да не чувствам зимата като свой враг, а да мога най-после да погледна на нея като на нещо красиво и вълнуващо. От малкото ни ски приключение останаха само спомените, снимките и голямото желание да повторим преди края на сезона, затова съм си сложила един кадър с тези борчета на уолпейпър в работата. Да ми напомня за свободата да летиш надолу по склона с триста.

Right when I was about to tell myself "another year went by and no huge life changes occurred", I remembered one actually did occur. I found the time (and more importantly – the will) to become an active person again. Tried new sports and loved all of them. Pushed my boundaries and it felt really good. After training my body to hang upside down without complaining and to take leaps of faith in aero yoga I also discovered tennis isn't as hard as it looks (neither is it easy, though). And here I am today – re-learning how to ski 19 years after my last time on the slopes. 2017, you've been A-MA-ZING ❤ . . #goals #resolutions #activelife #skiing #yoga #aeroyoga #tennis #lookingback #pamporovo #skiingbulgaria #skiingbalkans #winter2017 #пампорово #contrasts

A post shared by Violeta Ivanova (@inspoleta) on

  • Мултиспорт

Като малка бях страшно активна в извънкласните дейности. Окей, не страшно, сега децата ходят на 25 неща след училище. Аз ходех на пиано и танци (акробатичен рокендрол anyone?) и бях дългуреста кльоща със здрави прасци. Ха! Сега нещата са малко (доста) по-различни. Едвам намирам време да си пусна дрехите в пералнята, камо ли да спортувам. Познато ли ви е това извинение? Дълго време си мислех как няма как да спортувам, защото работя твърде много, а през останалото време искам да се видя поне за малко с К. Преди няколко месеца обаче усетих как тялото ми просто се разпада под напрежението и липсата на грижа за него и реших, че ще се абонирам за картите Мултиспорт. Ей така, за 1 месец, да видя как е, дали ще ми се изплаща инвестицията. Ами, да ви кажа, супер е. Понеже съм скъперник, гледам да ходя поне толкова пъти, колкото трябва, за да не съм капо, а с това идват сто плюса. Пробвах йога за първи път. Хареса ми много. Сега пробвам нов вид от време на време, но съм най-зарибена по въздушната, която е най-якото нещо. Явно ми вървят акробатичните неща. Понякога играя и тенис – също ми беше за пръв път и е страшно приятно. И най-хубавото: правя го с К., така че ето, че е имало как спортуването да не краде от времето ни заедно, а напротив – да добавя емоционален заряд към него.

pexels-photo-705122.jpeg

  • Уикенд бягства

Сигурно ще се съгласите с наблюденията ми, че всеки човек си има едно нещо, за което е склонен да харчи много пари. Да спестява, да се лишава от много други неща, но това нещо да не пренебрегва, защото му е супер важно и го зарежда най-много в живота. За баща ми това е хобито му – радиотелеграфията (Google it). За брат ми – джаджите (има мощен компютър, отделно Surface Pro, цял рафт с Лего комплекти, 3D принтер, сменя си телефона всяка година с по-нов…). За мен – пътуванията. 2016 беше доста бедна откъм такива и на финала ѝ си казах, че така не ме устройва. Че искам, каквото и да става, да отмятам дестинации. Дори малки, близки, български. Понеже работя в малък екип и е доста трудно да си взимаме дълги отпуск, се наложи да намеря хак в системата и това бяха уикенд бягствата: цяла година, пред 2-3 седмици си събирах куфарчето и петък вечер/събота сутрин с К. изхвърчахме нанякъде и се връщахме възможно най-късно в неделя. Така обиколихме няколко язовира, села, градове, могили, гробници и даже ходихме в чужбина – например в Ниш и Букурещ. А преди това и в Берлин и Братислава. Лудница е. Не успяваш да видиш достатъчно и си вечно в галоп, но въпреки това си заслужава, защото наистина нищо не зарежда така, както новите места, хора и преживявания.

  • Инстаграм

И по-точно задобряването ми в снимането, което е супер видимо точно там – ако скролнете година назад в Инстаграма ми, ще видите ясно момента, в който нещата рязко се променят. Винаги ме е интересувала много фотографията и въобще визуалното, занимавам се с графични програми (самоука съм) още от 8-ми клас, но чак сега задълбочих в композицията и започнах да играя с повече инструменти в постпродукцията на снимките си. И нещата вървят все повече нагоре. Пожелавам си другата година по това време да си гледам кадрите от сега и да ми се струват вече аматьорски – защото ще съм станало още по-доволна от себе си.

Ако сте писали подобен пост за своята година (изминалата или бъдещата), ще се радвам да споделите в коментарите – още съм на вълна теглене на черти, резолюции и лични революции.

 

2

Advertisements

Париж с малък бюджет

Стандартен

Миналия Ноември успяхме с приятеля ми да осъществим така жадуваната екскурзия до Париж. Планирахме я от 2 години по-рано, но все нещата не се нареждаха достатъчно удобно. Е, най-накрая успяхме да се организираме и се оказа, че сме уцелили най-точното време (за хора, които се опитват да не похарчат милиони в този град).

Първото, което искам да ви кажа веднага (за да имате време за реакция) е, че, ако:

  • Не сте ходили още в Париж
  • А много искате
  • И сте под 26 г.

…то сега е моментът и за вас да се организирате.

Оказа се, че граждани на ЕС под 26-годишна възраст влизат безплатно в голяма част от забележителностите на града.

Това включва:

  • Катедралата Нотр-Дам
  • Триумфалната арка
  • Лувъра
  • Музей Орсе

(Пълен списък и подробности има тук.)

Защо е добра идея да отидете точно през Ноември?

По няколко причини, някои от които не бяхме предвидили и ни дойдоха като приятна изненада. Първо, няма толкова много туристи, колкото би имало през пролетта и лятото, а това хем прави разходките по-приятни, хем снимките – по-хубави, хем съкращава чакането ви по опашки и успявате да видите повече неща за 1 ден. Второто хубаво нещо, което се случва през Ноември, е, че окачват коледно-новогодишната украса в града и просто всичко е тоооолкова красиво и светещо и прекрасно. Трето, тарифите на авиокомпаниите са по-ниски по това време на годината, което не влиза нито в летния сезон (горе-долу от май до края на септември), нито в празничния зимен (от началото на декември до средата на януари).

Допълнителен плюс беше, че времето беше по-топло, отколкото в България. Препръскваше дъжд от време на време, но съвсем лек и за кратко. Това не го слагам в списъка със сигурни причини да идете точно тогава, защото все пак времето си е нещо променливо. Когато бях малка, винаги имаше сняг на рождения ми ден (21 Ноември), а последните години вали чак около Коледа… Тъй че you never know.

Избор на авиокомпания:

За двупосочен билет платихме по 300 лв. на човек с Wizz Air (мои верни другари в пътуванията), което е една ОК сума. За сравнение, билетите за същите дати с България Еър бяха почти двойно по-скъпи. В това отношение, разбира се, Wizz ме спечелиха.

Все пак, проверете всички възможности, защото понякога разликата в цената е тънка, а трябва да се има предвид, че двете компании не кацат на едно и също място. В случая, България Еър каца на CDG (Шарл дьо Гол), откъдето има влак до града. Wizz Air пък кацат на BVA (Бове), което е значително по-далече. Оттам до Париж се пътува около 1:15 ч. с автобус срещу 17€, ако си купувате билет на място, или 15.90€, ако е през Интернет. Съветвам ви, ако изберете това летище, да си купите билетите през Интернет – и за отиване, и за връщане. Не само, че спестявате няколко евро, но си спестявате и бързането и притеснението, тъй като в единия случай си имате принтирани билети и директно се редите за автобуса, а в другия – трябва да се редите първо на опашка на касата, което ще ви забави и изнерви.

Къде да отседнете?:

Ето тук съм некомпетентна, тъй като имахме огромния късмет да ни приюти приятелка, която учи във Франция. Все пак, ще ви дам някои насоки.

Снимка: melissaturk.com

Снимка: melissaturk.com

Гледайте да е в по-централната част на града, в една от тези 20 зони, тъй като 1) ще е по-удобно за придвижване и ще ви съкращава време и 2) много хора са ми казвали, че крайните части на Париж хич не са приятни.

Досега винаги съм си запазвала хотели в чужбина през Booking.com и никога не е имало проблем с резервациите, тъй че препоръчвам този сайт. Алтернативно, погледнете и предложенията в Airbnb – може да се окаже, че има някой прекрасен апартамент/стая на по-добра цена. Този уикенд и аз за първи път ще изпробвам услугите на Airbnb, пък да видим.

Намалени такси за други забележителности:

Можете да се качите до върха на Айфеловата кула за 13.50€, вместо 15.50€, ако сте под 24 г. (От септември цените ще се покачат малко.) По-подробни тарифи и онлайн продажба на билети има тук.

Катакомбите пък са 8€, вместо 10€ за ЕС граждани под 26 г. и безплатни за младежи под 18 г. По-подробни тарифи има тук.

Придвижване из града:

Има вариант за безплатно придвижване с градски транспорт с карта Paris Pass (тя дава и безплатен вход за забележителности). Тази карта като че ли е по-добър вариант за хора над 26 г., ако смятат да посещават доста забележителности. В сайта можете да видите цените и да прецените сами дали си заслужава, според личните ви планове.

Ние не си я купихме, а се придвижвахме с carnet билети (10 броя), които струват 14.10€. Не съм напълно сигурна, но за 5 дни или сме ползвали само един carnet за двамата и ни е стигнал, или и двамата сме имали по 10 билета. И в двата случая е ОК като цена.

Извод:

Можете да отидете навсякъде по света, дори с по-ограничен бюджет. Важното е да си „напишете домашното”, както се казва. Планирайте си пътуванията отрано; проучвайте в Интернет; питайте приятели, които са ходили, за съвети; бууквайте всичко възможно онлайн. И си носете личната карта навсякъде – в Париж това ще ви спести много пари.

P.S. Цитираните цени са проверени към датата на поста. Ако четете това по-късно, уверете се, че няма промени.

2

Отвлечени

Стандартен
Снимка: otvlecheni.com

Снимка: otvlecheni.com

Наскоро с отбор „ЮТИЯ“ се оставихме да бъдем Отвлечени за една вечер като продължение на серията ни от посещения на стаи-пъзели в София. Този път ревюто ми ще е мнооого по-кратко и не твърде информативно, за жалост, но е сложно да пиша за това място, без да ви го разваля.

Ако вече сте фенове на този тип забавление, определено мисля, че трябва да посетите и тази стая. Не непременно заради самите загадки. По-скоро заради цялостната идея на Отвлечени. Преживяването е малко по-различно от това, на което сме свикнали при другите стаи-пъзели. Наистина не мога да ви издам повече от това, но мисля, че си заслужава да се изживее.

Що се отнася до отделните загадки, които трябва да се разрешат, за да излезеш – имаше хем много хитри, хем някои доста объркващи. Честно казано, струва ми се почти невъзможно да излезеш без нито една подсказка, а това за мен е голям минус. Както споменах и преди, отбор „ЮТИЯ“ е много егоцентричен и се има за кадърен беглец и всяка подсказка, която се налагаше да получаваме, ни дразнеше егото по неприятен начин и малко ни разваляше преживяването.

Все пак излязохме (по спомен май за 43 минути, което ни е рекорд засега), а навън ни чакаха СТРАШНО ентусиазирани момчетата от екипа на Отвлечени. Ето в тази част биха по точки останалите стаи: гръмнаха една бутилка шампанско, почерпиха ни и с бутилки минерална вода и седяхме още доста време да си обсъждаме с тях кое как сме направили. Смяхме се, срамувахме се от някои неща, които сме правили, а те са гледали с недоумение на камерата. Бяха толкова въодушевени, колкото и ние, което ни зареди страшно много с позитивно настроение. Тези неща може да звучат дребни – водички, усмивки… – само че са много важни. Браво!

P.S. А, да, за малко да забравя. Отвлечени може да се играе от 2 до 7 човека, като в зависимост от броя, играта се различава. Доколкото разбрах, ако сте само двама, ще имате по-малко задачки за разгадаване. Ако сте 6-7, също ще е различен вариант на играта, от този, който ние имахме. Все пак, според сайта, отново най-добрият вариант е отбор от 4-5 души.

2

България е доста красива, всъщност!

Стандартен

Българите сме широко скроени. Обичаме да пътуваме, да се запознаваме с нови хора, места, култури, навици. И ни харесват много неща. И се вдъхновяваме от много неща. И после се прибираме вкъщи, в България, и ни хваща яд, че тук не е еди-как-си и не се случва еди-какво-си. Толкова ни е яд от контраста, че се изказваме доста крайно, от типа на „Супер скапана ни е страната” или „Много е грозно тук, не е като в [въведи име на чуждоземно място]”.

Като цяло, не споря, че е така. Можеше да е по-чисто. Можеше да е по-модерно. Можеше да е по-запазено. По-измислено. По-функционално. По-интересно. По-екзотично.

Да, обаче, абсолютно всеки път като тръгна да пътувам из страната ни се хващам как гледам през прозореца на колата/автобуса/влака/самолета и се радвам на това, което виждат очите ми. Зеленина. Планини. Стари соц паметници край пътя – грозни, но интересни! И си ми харесва. Може да не е като в Париж, ама и в Париж не е като тук. Имаме си своите неповторими хубави гледки, които трябва да се учим да виждаме и оценяваме и да ги показваме на света.

Наскоро някой ми каза, че Instagram акаунта ми бил пълен с архитектурни снимки от София, все едно правени от турист. Била съм снимала неща, които българите не снимат много-много принципно. Ами, да, ама… те тези неща са си интересни и ако ги бяхме видели в друга страна, щяхме да седим отпред и да ги снимаме и после да се хвалим във Facebook къде сме били и какво сме видели. Човек вижда нещата много избирателно, а е приятно да се опитваме да ги виждаме в детайли.

В този ред на мисли, предлагам ви да разгледате @BulgariaTourism и да видите колко екзотична и красива може да изглежда всъщност родната ни страна. Ето няколко примера:

Strandzha mountain and the Clouds

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

Rila – by @flickr

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

язовир Въча

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

Pirin – by Skyscrapercity forum

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

Trakia / Тракия – by Skyscrapercity

A post shared by Bulgaria Tourism 🇧🇬 (@meetbulgaria) on

Това не е патриотичен пост. Това е пост, който цели да ви накара да виждате повече неща, а не само прашната или излъскана повърхност.

2

The Theft @ House of Puzzle

Стандартен
Снимка: grabo.bg

Снимка: grabo.bg

Миналия уикенд с отбор „ЮТИЯ” успяхме най-после да посетим още една стая-загадка в София. Името дойде само при нас, след като момичето от House of Puzzle ни накара да си измислим такова веднага. Решихме да действаме по лесния начин – всеки да напише скришно някаква буква на листче и каквото стане. Пиша си аз едно скромно „Т” и си мисля как ще се казваме „ТЦФХ” и ще е супер смотано. Написаха и другите, обърнахме листчетата и Опа! Имаме истинска дума! Много яко.

След като момичето се скъса от смях на ЮТИЯ-та ни и на боя, който настана, докато подреждахме някакъв безнадзорен пъзел с Айфеловата кула, тя ни разясни правилата на играта (които вече в общи линии знаехме от ходенето ни в Dextrophobia). Разбира се, пак подписахме кратък „договор”, че няма да разгласяваме нищо от стаята.

В House of Puzzle има 2 стаи – по-лесна (The Double Agent) и по-трудна (The Theft). Избрахме по-трудната, защото… сме фукльовци и се имаме за много добри разкривачи на тайни и лесна стая щеше да е под достойнството ни. 😀 НО по-нататък ще минем и лесната.

Бяхме чули лоши неща за тази стая (че загадките не били логични, заради което хората масово не можели да излязат), а и момичето ни каза, че щяла да ни остави повече от час, ако не успеем да излезем навреме. В този момент вече се бяхме малко настроили, че явно няма да е лесно…

Общо взето загадките се въртят около открадната скъпа картина и няколко заподозрени. За да излезеш от стаята, трябва да разбереш кой точно е виновен и в колко часа е извършил престъплението.

Това, което ми хареса в The Theft беше, че действително всичко се върти около историята. През цялото време търсиш и намираш доказателства. Докато в Dextrophobia историята е просто там и не е толкова обвързана с нещата, които трябва да направиш, за да излезеш.

Излязохме за 51 минути. За Dextrophobia ни бяха нужни 47, но въпреки това оценявам нея като по-сложна и интересна. Мисля, че забавянето ни в House of Puzzle дойде от това, че ни бяха настроили, че стаята не е хубава и просто влязохме в играта много мудно.

Оценката на отбор „ЮТИЯ” след края на преживяването е, че не трябва да вярваш безрезервно на чужди мнения за каквото и да е. Загадките бяха напълно логични и преживяването беше супер надъхващо, забавно и размърдващо ума. Препоръчвам ви да посетите всички стаи, дори някоя от тях да не е била особено добра. Все пак всички са различни и ти носят някаква неповторима емоция.

2

Dextrophobia Rooms

Стандартен
dextrophobia

Снимка: capital.bg

Вероятно сте чували вече за тях, особено ако сте от София. Но тъй като все още ме държи вълнението от преди няколко дни, реших да драсна няколко реда и да споделя изживяването си с вас. 🙂

От по-малко от година у нас нашумяха стаите пъзели, за които, признавам, аз не бях чувала преди, но явно са популярни от отдавна в чужбина. Първата стая в София, за която чух (не гарантирам, че е първата създадена такава), беше Dextrophobia rooms. Понеже няколко познати вече ми я похвалиха, реших и аз да я посетя – да не остана по-назад.:)

За играта: Посрещат ви, правят ви инструктаж и ви дават да подпишете една декларацийка, че няма да разгласявате тайните на стаята и т.н. Тук е моментът да кажа, че е хубаво да не страдате от клаустрофобия или дихателни проблеми – и за това се подписвате. Въвеждат ви в стаята и ви заключват заедно със съотборниците ви (може да сте между 2 и 5 човека). Тогава започват да текат 60те минути, за които трябва да успеете да се измъкнете. Екипът на Dextrophobia ви наблюдава с камери и подслушва с микрофони като истински Big Brother през цялото време (и за това сте се подписали :Р), но не с някаква мръсна цел, а за да може да следи прогреса ви и адекватно да ви помага, ако се наложи. В стаята има екран, на който можете да следите оставащото време, а подсказките също се появяват на него. Ако сте достатъчно добри обаче, няма да се стигне до там. Излизането от стаята зависи от комбинация от събиране на информация и предмети и решаване на логически задачи. След края на играта можете да се овековечите с маркер на една бяла стена и ви правят отборна снимка, която се качва във Facebook – за да покажете на всички къде сте били и колко сте добри! 🙂

За Dextrophobia Rooms: Намира се в един вътрешен двор много близо до Немската гимназия. Момчето, което ни посрещна, беше доста усмихнато и приветливо. За свободни часове можете да проверите в сайта. Там има и точна карта на местоположението и ценоразпис в зависимост от големината на отбора ви. Когато си запазите час, в определен срок трябва да преведете 30 лв. капаро през ePay или EasyPay, а останалата част от парите носите на ръка, когато отидете в стаята.

Tip 1: Ние бяхме 4 човека и се сработихме доста добре. Успяхме да излезем 11-12 минути преди да ни изтече времето. Мисля, че екип от 2-ма доста ще се озори със загадките и може би няма да успее да излезе, тъй че ви съветвам да сте повече – 4 или 5. Все пак няма да повторите тази стая никога повече, а ще ви е яд, ако не се измъкнете от нея.

Tip 2: Групите влизат през 2 часа между 12 и 22 ч. всеки ден. Тъй като нашата група беше мега капризна – кой работел и искал да се наяде след работа, пък после да ходим; кой не искал да ходим през уикенда, за да му е свободен за други неща… Та в крайна сметка резервирахме за 22 ч. през седмицата. Притеснявахме се да не сме много изморени и => да не успеем да впрегнем мозъците си достатъчно. Но не! Не се притеснявайте да запазите този час, ако сте капризни като нас! Толкова ще се екзалтирате от цялото преживяване, че ще се събудите много бързо.:)

Tip 3: Момиченцата да не ходят с поли/рокли. Няма да казвам защо, но се облечете с панталони и може би не с токчета.

Tip 4: Бъдете наблюдателни. Бъдете активни. Използвайте логичната си мисъл. Споделяйте откритията си с всички от отбора – не се знае кой точно от вас ще се сети пръв за решението на дадена загадка. Не се мотайте – времето е кът. И не рушете стаята, за да има и за детективите след вас! 🙂

Tip 5: Мястото не е подходящо за хора с ограничена подвижност.

Tip 6: Там има тоалетна (която обаче трябва да посетите преди да ви заключат – след това няма). Има и къде да си оставите якета, чанти и т.н. Не ви трябват и неща за писане – осигурени са.

Силно ви препоръчвам този тип забавление. Става и за подарък за половинката или за нечии рожден ден. Подходящо е и като дейност. ако имате гости от чужбина, тъй като стаята може да бъде пригодена за англоговорящи. Не е задължително да изберете точно Dextrophobia – има и други стаи. Просто тях още не съм ги посещавала и не мога да дам оценка.

Ако отидете (или пък вече сте ходили) в тази или някоя от другите БГ стаи, може да ми пишете коментар да разкажете как е било. 🙂

2