24 за 24

Стандартен

Е, и какво стана сега? Рожденият ми ден дойде и замина, а постът, с който тийзнах преди месец, не видя бял свят. Досега.

Нещата при мен така се завъртяха (неочаквано), че без да имам време за чудене една точка от списъка, който ще споделя сега, вече се сбъдна. И то стабилно време преди да навърша 24. А именно „13. Да си намеря хубава работа.“ (вече е заменена с друго себепожелание, разбира се). Фатално или не, числото тринайсет ме държи доста заета последния месец и животът ми изведнъж се промени ужасно много. Прескочих някои граници, които не съм мислила, че ще успея – поне не сега, не без солидна самоподготовка (и може би малко медитация). А именно, ходих да се излагам по разни заведения, правейки тайни репортажи (като някакъв бандит) и взех истинско интервю от сравнително известен човек (Джо от Hidden Orchestra). Нищо работа, ще си кажете, само че аз се чувствам като малък герой, защото зоната ми на комфорт е тясно пространство, от което рядко излизам. А тези неща бяха на около 40км от границата му.

Но стига толкова интро приказки, да даваме по същество. Представям ви моя списък с пожелания към себе си – неща, които силно искам да се случат в идните триста и няколко дни, преди да стана на четвърт век. Следващата година от живота ми ще бъде едно вълнуващо пътуване (надявам се). Ето какъв е планът:

  1. Да си напиша бакалавърската теза, да спретна едно прекрасно портфолио и най-после да завърша.
  2. Да си припомня езиците, които според CV-то си знам (испански и италиански).
  3. Да готвя по-често и да експериментирам в кухнята по-смело.
  4. Да се изнеса (извинявай, мамо, обичам те).
  5. Да ползвам шофьорската книжка, която наскоро изкарах.
  6. Да чета повече книги, свързани с реклама, дизайн и маркетинг.
  7. Да рисувам от време на време.
  8. Да се виждам повече с приятелите си.
  9. Да пия повече вода и чайове.
  10. Да извършвам някаква спортна дейност редовно.
  11. Да посетя поне още едно далечно място, където досега не съм била.
  12. Да я прочета тази книжка на фотоапарата ми най-накрая. (!)
  13. Да се освободя от тона ненужни вещи и дрехи, които бавно ме поглъщат.
  14. Да съм по-пунктуална.
  15. Да стана по-ранобудна.
  16. Да се организирам по-ефективно и да не отлагам задачите си толкова.
  17. Да се подстригвам по-често.
  18. Да гледам повече документални филми.
  19. Да се науча да правя убийствено домашно песто.
  20. Да не се поддавам толкова на напрежението и да не се сковавам, когато усетя, че не се справям с нещо достатъчно добре.
  21. Отново да започна да подарявам креативни подаръци на любимите си човеци.
  22. Да си лягам по-рано и да се наспивам по-често (пиша този пост в 1:20 през нощта…).
  23. Да съм по-подредена.
  24. Да се справя веднъж завинаги с хаоса в главата си и да съм наясно какво искам.

Толкова по темата. Ще се връщам към тези точки от време на време да проверявам прогреса си, а вие ми стискайте палци другата година по това време да съм доволна от постигнатото. Благодаря!

 

2

Уроци от живота

Стандартен

Наближава 24-тият ми рожден ден (другия месец е) и си мислех да напиша някой от онези cheesy постове, които, ако човек няма блог, вероятно пише в дневниче. Или пише писмо до себе си, ако е по-креативно настроен. Или поне спретва един Word документ и го оставя на видно място на desktop-а, за да си го преглежда пак понякога. А именно – 24 неща, които искам да постигна в следващата година.

Постът се пече (даже е написан вече, но чака своето звездно време), но междувременно ми дойде на ум, че за 24 години съм понаучила доста неща за себе си и света, които дават израз в действията ми и в отношението ми към другите хора.

Та така се случи, че направих списък и на тези неща. Моите уроци от живота. Ето ги и за вас, на тепсия – изстрадани и проверени. Не гарантирам невиждана мъдрост и себепознание и едва ли ще достигнете до нирвана, след като ги прочетете. Но ако и едно изречение се окаже мъничко полезно за вас, ще съм постигнала целта си.

  1. Когато ви казват „Благодаря”, казвайте „Моля”, вместо „Няма защо”.

Това е много важно за хора като мен, които често правят услуги и трудно отказват помощта си. Трябва да цените времето и труда си, хора! Когато винаги сте насреща, хората (дори без да искат) започват да ви приемат за даденост. Казвайки „Няма защо”, когато някой ви благодари, вие сами обезценявате постъпката си. Ако вместо това кажете „Моля”, веднага подсъзнателно внушавате на другия човек, че цените времето си и себе си по елегантен начин и той е по-малко склонен да ви експлоатира безсрамно.

  1. Всяко зло е за добро.

Това сте го чували някъде, а? Е, има причина поговорките да са поговорки. По принцип не съм вярваща и смятам, че всичко си зависи от нас самите. Но има едни ярки моменти в живота ми, когато имам чувството, че нещо друго се е намесило. Съдбата, де, не Господ. Като онзи път, когато ми откраднаха портмонето в 111, заедно с всичките ми документи, а щях да пътувам в чужбина след 2 седмици. Псувах много на ум и на глас. Когато отидох в районното да подавам документи за нова лична карта, леличката на гишето ми каза „Тя и без това е била изтекла”. Щях ли да видя, преди да ме върнат на летището? Едва ли. По-скоро щях да се съдера от рев на терминала.

  1. Понякога съдбата нарежда живота ни по-добре, отколкото ние самите бихме могли.

Както когато не те приемат в университета, в който си искал, а след 1-2 години и повече insight вече се радваш, че не си попаднал там.

  1. Постоянството накрая води до резултати.

Нещата просто не стават винаги от 1вия, 2рия или 3тия път. Когато искате нещо наистина силно, продължавайте, докато не стане. Все някога ще стане. И тогава победата ще е много сладка.

  1. Не трябва да се сравнявате с останалите – винаги ще има някой по-добър, по-красив, по-талантлив…

… и да си тровите мислите с това е кофти и пречи предимно на вас. Просто обичайте себе си. И със сигурност има някой наоколо, който се сравнява с вас и смята, че го превъзхождате. Приятна перспектива, нали?

  1. Не трябва да държите някого в живота си, само защото сте свикнали с него. Понякога идва времето да кажете „Чао” и това не ви прави лоши хора.

Не говоря само за любов. И с приятелите е така. Това беше може би най-трудният урок, който научих – че не всички приятели са за цял живот, колкото и близки да сте били. И няма нищо странно и лошо в това. Да, процесът на отдалечаване е болезнен, но нещата не трябва да стават никога насила. А пък и никога не се знае – може животът отново да ви срещне, когато пак сте на една вълна.

  1. Трябва да се стремим повече да живеем собствения си живот, отколкото да губим време да гледаме какво правят другите и какви успехи са постигнали.

Особено сега, като имаме прозорче, през което да надничаме постоянно в чуждия живот (наречено „социални мрежи”). Опитайте се да съкращавате времето, в което гледате снимките от морето на познатите си, или четете факти за живота на холивудски звезди. Според изследвания на не-знам-си-какви учени, хората са по-нещастни след като са разгледали feed-а си в някоя социална мрежа. Ограничете това занимание за сметка на някое, което допринася за собственото ви развитие и радост.

  1. Пътуванията обогатяват страшно много.

Особено когато сами си ги организирате от А до Я. Преди първото ми такова ходене в чужбина бях супер стресирана – как така ще ходя някъде без познати и информация и всичко ще зависи от мен. След това пътуване вече се чувствам напълно комфортно в непозната страна. Научих се да разчитам на себе си, да се ориентирам по-добре, да намирам начини за комуникация с местните и за добиване на информация. Общо взето станах много по-оправна, което е плюс във всякакви ситуации.

Пътуванията ни дават и различна перспектива. Помагат ни да открием какво харесваме и къде ни е мястото. Стимулират креативните идеи. Позволяват ни сами да формираме мнението си за света извън родината, вместо да вярваме на стереотипи. В известен смисъл, пътуването ни прави по-интелигентни.

  1. „Игричките” с противоположния пол са губене на време и енергия.

Първи се обадете! Първи поканете другия на среща! Първи кажете „Обичам те”, ако го чувствате. Веднъж се живее… Няма никакъв смисъл от това „Ще чакам той да ми звънне, аз му звънях вчера”. Ако отношението ви ще е такова, по-добре приключвайте нещата още от сега.

  1. Когато сте ядосани, по-добре е да поспрете, да си замълчите, да помислите малко по-дълго за проблема и чак тогава да кажете каквото имате да казвате.

Иначе рискувате да съжалявате за импулсивната си, необмислена реакция, а другият човек да ви разбере погрешно. Тооолкова много пъти ми се е случвало. Откакто си налагам тази максима, се чувствам много по-разумна и приятна събеседничка.

  1. Нещата са просто неща. Не трябва да са по-важни от близките хора.

Сестра ви ви е скъсала новите дънки? Някой ви е счупил любимата чаша за кафе? Ами… неприятно е, но се старайте да не отдавате ПРЕКАЛЕНО голямо значение на вещите. Отношенията с най-близките ви хора са поне една идея по-важни.

  1. Трябва да усещате, че „взимате” нещо от всяка дейност, която извършвате. Ако не е така – да я прекратите, вместо да си губите времето.

Дали това ще е работа, приятелство, любовна връзка или нещо, което правите в свободното си време – винаги трябва да се чувствате като победители. Сякаш грабите от живота с пълни шепи.

  1. Никой не ви дължи нищо на всяка цена. Светът не се върти около един човек.

Това е нещо, което ми иде понякога да си напиша на челото, за да го четат постоянно другите хора, без да ми се налага да го казвам. Много е модерно да се изкарваме жертви във всякакъв аспект, вместо да си гледаме работата. Някой приятел не ви се е обадил 3 седмици и вече не го приемате за приятел? Не ви е споделил тайна, която е споделил на другиго? Не ви е поканил на рождения си ден? Ако припознавате себе си в тези „проблеми” – стегнете се и прочетете отново удебеления текст. И си помислете за всички пъти, когато вие сте били от другата страна на нещата.

  1. Всяко знание е от полза. Дори най-random фактите.

Всеки път, когато запомня някакъв „ненужен” факт, си представям деня, в който ще ми зададат съответния въпрос за 100 000 лв. в Стани Богат и ще триумфирам над света с random знанията си. БИ МОГЛО да се случи!

Също така, random знанията, изтърсени в правилния момент, ви правят да изглеждате страшно умни в очите на хората. Кой, по-дяволите, знае колко тежи средноголяма водна змия? Или кога за първи път някой е сварил компот? (Измислям си.)

  1. Важно е да си имате някакво хоби извън работа.

Разнообразието е супер полезно и пречи да влезете в някакъв кръговрат на правене на едно и също. Пък и често хобитата се превръщат в успешни кариери, които чак вас самите изненадват.

  1. Щастието е state of mind и не трябва да зависи от външни стимули.

Това е мотото ми в живота от няколко години. Ако чакате някого или нещо да ви направи щастливи, то се обричате на много кратки промеждутъци от щастие сред дълъг наниз от недоволство. Щастието е път, а не дестинация (това някой друг го е казал, но ми харесва и го крада).

  1. Човек се чувства най-добре, когато е зает.

Защото ако мързелува нон-стоп, то мързелуването вече става бреме и не носи удоволствие. Единствено когато сме заети, се чувстваме сякаш се движим нанякъде и животът ни има някакъв смисъл.

  1. Лъжата е супер тъпотия.

Отдавна надраснах детските години, когато смятах за ОК и дори за задължително да излъжа, когато съм направила пакост. Не! Лъжата е тъпо нещо. С извинение, тя е като да отложиш прането на гащите си с още един ден, и после още един, и още един. Накрая само мирише по-лошо. Лъжата винаги намира начин да излезе на повърхността. Със сигурност е по-добре да кажеш какво си надробил веднага, отколкото да чакаш да замирише на умряло. Дърпаш лейкопласта рязко и приключваш с въпроса. Пак боли, но доста по-малко.

  1. Слагането на нещо под общ знаменател е признак на ниска интелигентност.

Циганите са крадци. Мюсюлманите са терористи. В Люлин ще те заколят… Ясно е, че стереотипът е дошъл отнякъде, но това не е причина да го раздухваме излишно. Повтарянето на чужди думи, в които не сме се уверили сами, кара интелигентните хора да не искат да си говорят с нас.

  1. Всеки уважаващ себе си човек трябва да се старае да пише грамотно.

Обратното прави лошо впечатление и често затваря врати.

  1. Носете новите си дрехи ДНЕС!

И ще чувствате всеки ден като специален повод.

  1. Когато непознат е безпричинно груб с вас, дайте всичко от себе си да не му отвръщате със същото. И не го взимайте присърце.

Може човекът да има неподозирани от вас проблеми, които да му пречат да е слънчев. Не, че е похвално да си изсипваш гнева върху невинни граждани, но гледайте поне вие да не подражавате.

  1. Родителите не са безгрешни.

И те са хора и се учат цял живот. В един момент трябва да пуснем илюзията, че са някакви премъдри богове, да си ходи.

  1. Никога не казвайте никога и не обещавайте вечност.

Не можете да предвидите какво ще стане утре. Не знаете дали няма да се събудите и да искате съвсем различни неща от тези, които искате днес. Казват, че хората не се променят, но не мисля, че е така. Една част си остава същата, да, но други аспекти от личността постоянно хамелеонизират. Съответно да кажете „Никога” или „Завинаги” като нищо ще се окаже лъжа. Тъй че по-добре недейте.

  1. Не съжалявайте за решения, които сте взели. Когато сте ги взели, сте имали сериозна причина.

Има един такъв синдром – когато напускаме работа или прекратяваме връзка, изведнъж да решим, че проблемите ни всъщност не са били толкова големи. И започваме да се чудим дали не трябва да останем, и изведнъж това, което напускаме, ни става мило на сърцето. Тогава трябва да се върнем назад в мислите си и да си спомним как сме се чувствали преди да вземем решението. Със сигурност е имало сериозна причина да искаме промяна и не трябва да се обръщаме назад със съмнение и тъга.

  1. Не можете да накарате някого насила да ви харесва/обича. Нека нещата сами се случват.

Наистина не може. Хората не избират кого да обичат – по-сложно е от това. Затова и усилията в тази посока са безплодни. В този аспект от живота е най-добре да се пуснем по течението и да не насилваме нещата.

2

Изправи се пред страховете си!

Стандартен

Днес ми попадна YouTube акаунтът на едно младо момиче, решило да започне 100-дневно видео предизвиктелство. Тя сама се предизвиква да се изправи пред някои от своите най-големи страхове (които явно са повече от 100).

Стана ми интересно и изгледах всичките клипчета. Някои от страховете ѝ са стандартни (да гледаш филм на ужасите), други ми се сториха доста абсурдни (да си купиш храна от улицата), но коя съм аз да я съдя!? Всеки си има своите страхове, които не е нужно другите да споделят или разбират.

Замислих се какви са моите и дори започнах да си правя списък (правя списъци с всичко, това е моята мания). Дотук имам 26, а дори не съм се напъвала да мисля много по въпроса. Очевидно и аз съм доста обременена откъм страх. Ето някои, които се чувствам ОК да си призная тук:

  • Слагане на неща в тиган с нагорещено олио
  • Да бъда сама в гора
  • Гондоли (в лунапарк)
  • Дълбока вода
  • Змии
  • Хлебарки
  • Говорене пред публика

И т.н., и т.н.

Готино ми стана обаче, че се оказа, че съм преодолявала някои от страховете си, без специално да си го поставям за цел. Например:

  • Зъболекар (Въпреки ужаса, който изпитвам от този тип лекарски услуги, ходя през 3 месеца и не мрънкам, когато има нещо да ми се прави. Просто сядам на стола, стискам юмруци и се разсейвам с хубави мисли, докато всичко свърши.)
  • Кънки на лед (Беше ме ужасно страх да излизам на леда и затова… се записах на уроци по кънки на лед, когато ми се удаде такава възможност от университета. След един семестър ходене всеки уикенд, можех да правя купища яки неща. Лимони, каране на един крак, щъркели, каране клекнала, каране назад, въртене на място… Чувството беше страхотно! За жалост сега не съм била на леда от 4 години и мисля, че страхът ми се възвърна, но все пак постижението си е постижение.)
  • Да заговоря някого, когото харесвам (Така започнаха нещата с приятеля ми и този риск от отхвърляне, който поех, напълно си струваше. Щеше да си е струвал, дори ако ме беше отрязал, защото поне направих нещо, което преди това не ми стискаше да правя.)
  • Каране на колело по улицата (Това съм го правила два пъти, дори. Веднъж – по скромния маршрут Люлин-Бояна, където всяка профучаваща покрай мен кола караше врата ми да настръхне. Втори път – в Холандия, между две градчета. И макар там колоездачите да са напълно обезопасени откъм пътна инфраструктура, мен ме ужасява дори близкото разминаване с другите колела.)

Това, което искам да ви кажа с този хаотичен пост, ще синтезирам така:

  1. Помислете кои са нещата, които ви притесняват или ужасяват.
  2. Дайте си сметка дали е важно да ги преодолеете; дали ще спечелите нещо от преодоляването им. (Защото, ако имате страх от акули, например, не мисля, че е жизнено важно да намирате начин да ви мине.).
  3. Ако е важно за вас, направете го. Малко по малко, ден подир ден, при всяка появила се възможност, се натискайте да преминавате собствените си лимити. Дори да не се получи убедителен резултат, това, че сами сте решили да се изправите пред страховете си ще ви накара да се чувствате като машини!

2

България е доста красива, всъщност!

Стандартен

Българите сме широко скроени. Обичаме да пътуваме, да се запознаваме с нови хора, места, култури, навици. И ни харесват много неща. И се вдъхновяваме от много неща. И после се прибираме вкъщи, в България, и ни хваща яд, че тук не е еди-как-си и не се случва еди-какво-си. Толкова ни е яд от контраста, че се изказваме доста крайно, от типа на „Супер скапана ни е страната” или „Много е грозно тук, не е като в [въведи име на чуждоземно място]”.

Като цяло, не споря, че е така. Можеше да е по-чисто. Можеше да е по-модерно. Можеше да е по-запазено. По-измислено. По-функционално. По-интересно. По-екзотично.

Да, обаче, абсолютно всеки път като тръгна да пътувам из страната ни се хващам как гледам през прозореца на колата/автобуса/влака/самолета и се радвам на това, което виждат очите ми. Зеленина. Планини. Стари соц паметници край пътя – грозни, но интересни! И си ми харесва. Може да не е като в Париж, ама и в Париж не е като тук. Имаме си своите неповторими хубави гледки, които трябва да се учим да виждаме и оценяваме и да ги показваме на света.

Наскоро някой ми каза, че Instagram акаунта ми бил пълен с архитектурни снимки от София, все едно правени от турист. Била съм снимала неща, които българите не снимат много-много принципно. Ами, да, ама… те тези неща са си интересни и ако ги бяхме видели в друга страна, щяхме да седим отпред и да ги снимаме и после да се хвалим във Facebook къде сме били и какво сме видели. Човек вижда нещата много избирателно, а е приятно да се опитваме да ги виждаме в детайли.

В този ред на мисли, предлагам ви да разгледате @BulgariaTourism и да видите колко екзотична и красива може да изглежда всъщност родната ни страна. Ето няколко примера:

Strandzha mountain and the Clouds

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Rila – by @flickr

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

язовир Въча

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Pirin – by Skyscrapercity forum

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Trakia / Тракия – by Skyscrapercity

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Това не е патриотичен пост. Това е пост, който цели да ви накара да виждате повече неща, а не само прашната или излъскана повърхност.

2

Понякога се чувствам като лош човек

Стандартен

Чакам днес метрото в полупразната следпразнична София. Има 10-20 човека на иначе винаги фрашкания перон на Сердика. Досега съм пила кафе навън на прекрасното време и съм се разхождала из града. С две думи, супер спокойно ми е. Готино ми е. Хич не съм изнервена и стресирана. За никъде не бързам, а и останалите хора наоколо също.

И тогава, там, на перона, към мен се насочва жена на около 30 години. Добре облечена. Пита ме с най-влажния си поглед, който виждам във всеки такъв като нея, „Извинете, ще ми дадете ли левче, ако имате възможност?”. Веднага казвам „Не” и продължавам нататък. Дори не се замислям преди да отговоря. След  5 минути жената идва отново при мен и ме пита същото. Със същите думи. Аз ѝ казвам „Попитахте ме вече”. Тя се извинява набързо и отива да пита друга жена. (Интересното е, че таргетираше само жените.)

И тогава се почувствах ужасно. Странно, неловко, раздразнено, виновно. Една такава гадна смесица от неприятни чувства, която те връхлита, когато не си сигурен как е трябвало да реагираш, но все пак си реагирал. Изразил си ясно, че не си доволен, че някой те закача, а после се чудиш дали си бил прав.

Не знам историята на тази жена. Тя каза „Може ли левче”, а не „Може ли левче за еди-си-какво”. Може да е било важно. Може наистина да няма (въпреки че пък е влязла да се вози на метро). Може да е достатъчно унизена, че ѝ се налага да иска, че да трябва и да обяснява за какво са ѝ. Все едно аз съм ѝ майка, а тя е тийнейджър, който има нужда от екстра джобни и му е неловко да поиска. А всъщност по-скоро тя можеше да ми е майка, съдейки по разликата във възрастта.

А може и да е точно обратното… Може въобще да няма нужда от пари. Може да има 3 апартамента на нейно име, 2 от които дава под наем и директно получава по 1000 лева всеки месец без да си мръдне пръста. (Познавам такава жена. И тя проси по улиците – за кеф.) Може да ѝ е предлагана работа от борсата вече няколко пъти и тя да е като тези по телевизията, които казват „Аз няма да им работя на тия за 200 лева”. Може левчетата, които събира от случайни хора, да отиват после за алкохол и цигари, а не за хляб и лекарства. Може много неща. Може да е черно. Или бяло. А може и да е сиво.

В крайна сметка, улавям се, че вече не гледам с добро око на никого, който ме спира на улицата да ми иска пари. Без значение дали ми казва за какво са му, или не. Дали е дете, жена, мъж, възрастен човек. Дали има явен недъг. Дали е ром, турчин, българин… Няма никакво значение. Защото се нагледах на случаи, в които давам 2 лева уж за болно дете и след малко виждам как с тези 2 лева си купуват кафенце от будката зад ъгъла. Нагледах се на онзи, който си рови в раната на крака и не я оставя да зарасне вече 10 години, понеже така на хората им е пó жал и повече му дават. Нагледах се на деца на по 7-8 годинки, които идват при теб в заведение, искат пари, а като не им дадеш изреждат толкова много и цветущи псувни, че чак се чудиш дали наистина са толкова малки. Нагледах се на просяци, които ти казват, че са гладни, а като им дадеш храна те гледат с разочарование, примесено с погнуса от „подмолните” ти действия. После казват „Не, не, аз пари искам”.

И така. Дотам я докарахме, че ако някой наистина има нужда от помощ, ще трябва да изтърпи гадното държание на такива като мен, на които им е писнало да ги лъжат и вече не си позволяват лесно да им стане жал. И после и двамата ще останем с горчив вкус в устата. И аз ще се питам лош човек ли съм, или не.

2

В главата ми

Стандартен
Снимка: kiwiTACHAN @ Deviantart.com

Снимка: kiwiTACHAN @ Deviantart.com

Мислите, които се гонят в главата ми, когато виждам, че метрото е на спирката, а аз тепърва си вадя картата:

– Еее, мамка му. Ще го изпусна явно. Добре, че не бързам. Ха-ха, метро, гадно ли ти е? Не можа да ме прецакаш днес, както оня ден, когато бързах за среща. Ще си ходя бавно като пич и въобще няма да ми мигне окото. Ето, вече всички се качиха. Сега ще затвори вратите и ще отпраши. Я, тоя човек е решил все пак да тича. Няма шанс, брат, не се мъчи. Само ще се препотиш, метрото ще ти затвори врати под носа и после 20 минути няма да можеш да си успокоиш дишането и пулса. Е, добре, де. Щом си решил, ще те подкрепя мислено – Ruuun, Forest, ruun! Брааавооо, успя! Значи и аз можех. Жалко. Ама пък не ми се тичаше, а и проблемът с потенето си остава. Оф, айде тръгвай вече, за какво се моткам?! То аз почти стигнах до вратите. Егати, човек като бърза го изпуска, а като не – сякаш всички него чакат. Добре, де, вече се замислям дали да не забързам крачка и все пак да го хвана. Ама сега пък ще е странно. Хората вътре ме видяха, че се туткам. Ако сега се кача, какво ще си помислят? „Тая ли принцеса всички я чакахме да се дотътри?!“… Не! Оставам си да чакам следващото. Все пак взех решение, а човек е хубаво да се учи на постоянство, нали така? Точно така. Айде, махай се вече, метро, че ми създаваш излишни дилеми!

 

2

Инструкции за употреба на софийския градски транспорт

Стандартен
Снимка: mbell1975 @ Flickr.com

Снимка: mbell1975 @ Flickr.com

  • На влизане и излизане от метростанции забързай крачка, изпревари всички, качи се на ескалатора, застани по средата и… си стой. За никъде не бързаме!
  • Във вечерния час пик, когато всички се прибират прегладнели от работа, купи си за вкъщи най-ароматната храна (идеи: KFC или китайско) и се возииии, возии. И наблюдавай как всички те гледат с укор и завист.
  • В момента, в който вратите се отворят – КАЧВАЙ СЕ ВЕДНАГА! Те ония отвътре все ще намерят как да слязат и без да им правиш път.
  • След качване, огледай се наоколо. Ако видиш малко празно място някъде, провикни се с цяло гърло „Дааайте малко по-навътре, бе!”, дори и да не ти е тясно там, където си.
  • Ако контрольорите те хванат да се возиш без билет, следвай следната процедура:

Първо им съобщи, че си се качил преди малко, дори да не е вярно.

Когато не ти повярват, кажи им, че нямаш пари за билет, „щото в тая държава сички тънем в мизерия” и отметни назад косите си, стилизирани предния ден от ученик на Капанов срещу минимум 40 лв.

Ако не се трогнат, нападни ги с думите „А циганите що не ги проверявате?!”.

Ако дори това не ги подплаши и прогони и те все пак искат да те свалят от превозното средство, кажи им със задоволство и гордост в гласа „Ми хубаво! Аз и без тва си слизам на следващата.”

  • И моля, никога не се смущавай да заемаш единственото свободно място, докато си нередовен пътник. Все пак всички сме граждани – всички имаме равни права!
  • Ако трафикът принуди шофьора на автобуса да спре рязко, не губи време, а изкрещи „Абе, да не караш чували с картофи, бе!”.
  • Ако, слизайки с ескалатора към метростанцията, забележиш, че и двете метра са там, запречи пътя на всички след теб и на висок глас размишлявай дали си струва да бързаш да хванеш твоето, или „не ти се тича точно са”.
  • Ако обичаш да слушаш музика, докато пътуваш, никак не се притеснявай да я надуеш до краен предел. Покажи им на тия хора колко са способни слушалките ти!
  • Ако пътникът до теб чете книга, чети я и ти през рамото му. Ако си пише във Facebook с някого, прочети и това. Ако си отвори чантата, за да извади нещо, непременно надникни да видиш какво има вътре.

 

2