Best of 2017

Стандартен

 

 

Това няма да е компилация от любими парчета, филми или нещо от сорта, а личните ми моменти, които направиха миналата година супер и с които искам да я запомня.

  • Лято в Албания

Пролетта майка ми се изстреля спонтанно към Албания, защото ѝ беше попаднала неизпускаема оферта за екскурзия. Върна се с ентусиазирани възклицания колко райско е там и снимки като от туристически каталог – то не бяха светлосини морски води, не бяха кокетни сламени чадъри, не бяха малки зелени острови, до които ходела с водно колело… С К. слушахме разказите ѝ една вечер и на следващия ден вече ни се оформяше идеята да направим морето си там. Резултатът? Прекарахме седмица, обикаляйки плажове и руини в южната част на страната и първите дни се биехме по главите защо не сме си останали на Черно море (хора, тук просто имаме най-чудесното крайбрежие, но го разбираш чак като видиш 2-3 други морски опции по света, които се оказват по-непривлекателни). До края на почивката си обаче вече бяхме в мир с избора си, а мръсотията по албанските плажове, които впрочем рядко имат пясък, вече не можеше да засенчи прекрасното усещане, че сме покорили още едно място на картата. Направили сме още една крачка извън познатото и удобното. Обогатили сме се. И връщайки се назад, спомените оттам са ни доста топли.

  • Ски на Пампорово

Прекарахме Нова година в компания от непознати, което никога не ми е любимата опция. Общо взето тръгнах без високи очаквания и… те се оправдаха. Само че, въпреки това, точно 30-и и 31 декември се превърнаха в хайлайта на моята 2017. Защото надскочих себе си и страховете си, като се качих на ски (и на супер страшния за мен лифт, със закачени ски за краката и стабилен лед под тях) за първи път от 19 години насам. Така звучи все едно съм на 100, но да – бях на 7, когато се пусках по писта за първи и последен път и изпитвах истински ужас да опитам пак толкова години по-късно. Бях убедена, че ще си строша главата и ще е просто отврат. Че никакво забавление няма да е, ами брутално мъчение. Хаха. Е, беше си страшно, да, но беше и най-хубавото нещо, което съм правила от мноооого време насам. И причината вече да не чувствам зимата като свой враг, а да мога най-после да погледна на нея като на нещо красиво и вълнуващо. От малкото ни ски приключение останаха само спомените, снимките и голямото желание да повторим преди края на сезона, затова съм си сложила един кадър с тези борчета на уолпейпър в работата. Да ми напомня за свободата да летиш надолу по склона с триста.

View this post on Instagram

Right when I was about to tell myself "another year went by and no huge life changes occurred", I remembered one actually did occur. I found the time (and more importantly – the will) to become an active person again. Tried new sports and loved all of them. Pushed my boundaries and it felt really good. After training my body to hang upside down without complaining and to take leaps of faith in aero yoga I also discovered tennis isn't as hard as it looks (neither is it easy, though). And here I am today – re-learning how to ski 19 years after my last time on the slopes. 2017, you've been A-MA-ZING ❤ . . #goals #resolutions #activelife #skiing #yoga #aeroyoga #tennis #lookingback #pamporovo #skiingbulgaria #skiingbalkans #winter2017 #пампорово #contrasts

A post shared by Violeta Ivanova (@inspoleta) on

  • Мултиспорт

Като малка бях страшно активна в извънкласните дейности. Окей, не страшно, сега децата ходят на 25 неща след училище. Аз ходех на пиано и танци (акробатичен рокендрол anyone?) и бях дългуреста кльоща със здрави прасци. Ха! Сега нещата са малко (доста) по-различни. Едвам намирам време да си пусна дрехите в пералнята, камо ли да спортувам. Познато ли ви е това извинение? Дълго време си мислех как няма как да спортувам, защото работя твърде много, а през останалото време искам да се видя поне за малко с К. Преди няколко месеца обаче усетих как тялото ми просто се разпада под напрежението и липсата на грижа за него и реших, че ще се абонирам за картите Мултиспорт. Ей така, за 1 месец, да видя как е, дали ще ми се изплаща инвестицията. Ами, да ви кажа, супер е. Понеже съм скъперник, гледам да ходя поне толкова пъти, колкото трябва, за да не съм капо, а с това идват сто плюса. Пробвах йога за първи път. Хареса ми много. Сега пробвам нов вид от време на време, но съм най-зарибена по въздушната, която е най-якото нещо. Явно ми вървят акробатичните неща. Понякога играя и тенис – също ми беше за пръв път и е страшно приятно. И най-хубавото: правя го с К., така че ето, че е имало как спортуването да не краде от времето ни заедно, а напротив – да добавя емоционален заряд към него.

pexels-photo-705122.jpeg

  • Уикенд бягства

Сигурно ще се съгласите с наблюденията ми, че всеки човек си има едно нещо, за което е склонен да харчи много пари. Да спестява, да се лишава от много други неща, но това нещо да не пренебрегва, защото му е супер важно и го зарежда най-много в живота. За баща ми това е хобито му – радиотелеграфията (Google it). За брат ми – джаджите (има мощен компютър, отделно Surface Pro, цял рафт с Лего комплекти, 3D принтер, сменя си телефона всяка година с по-нов…). За мен – пътуванията. 2016 беше доста бедна откъм такива и на финала ѝ си казах, че така не ме устройва. Че искам, каквото и да става, да отмятам дестинации. Дори малки, близки, български. Понеже работя в малък екип и е доста трудно да си взимаме дълги отпуск, се наложи да намеря хак в системата и това бяха уикенд бягствата: цяла година, пред 2-3 седмици си събирах куфарчето и петък вечер/събота сутрин с К. изхвърчахме нанякъде и се връщахме възможно най-късно в неделя. Така обиколихме няколко язовира, села, градове, могили, гробници и даже ходихме в чужбина – например в Ниш и Букурещ. А преди това и в Берлин и Братислава. Лудница е. Не успяваш да видиш достатъчно и си вечно в галоп, но въпреки това си заслужава, защото наистина нищо не зарежда така, както новите места, хора и преживявания.

  • Инстаграм

И по-точно задобряването ми в снимането, което е супер видимо точно там – ако скролнете година назад в Инстаграма ми, ще видите ясно момента, в който нещата рязко се променят. Винаги ме е интересувала много фотографията и въобще визуалното, занимавам се с графични програми (самоука съм) още от 8-ми клас, но чак сега задълбочих в композицията и започнах да играя с повече инструменти в постпродукцията на снимките си. И нещата вървят все повече нагоре. Пожелавам си другата година по това време да си гледам кадрите от сега и да ми се струват вече аматьорски – защото ще съм станало още по-доволна от себе си.

Ако сте писали подобен пост за своята година (изминалата или бъдещата), ще се радвам да споделите в коментарите – още съм на вълна теглене на черти, резолюции и лични революции.

 

2

Advertisements