Изправи се пред страховете си!

Стандартен

Днес ми попадна YouTube акаунтът на едно младо момиче, решило да започне 100-дневно видео предизвиктелство. Тя сама се предизвиква да се изправи пред някои от своите най-големи страхове (които явно са повече от 100).

Стана ми интересно и изгледах всичките клипчета. Някои от страховете ѝ са стандартни (да гледаш филм на ужасите), други ми се сториха доста абсурдни (да си купиш храна от улицата), но коя съм аз да я съдя!? Всеки си има своите страхове, които не е нужно другите да споделят или разбират.

Замислих се какви са моите и дори започнах да си правя списък (правя списъци с всичко, това е моята мания). Дотук имам 26, а дори не съм се напъвала да мисля много по въпроса. Очевидно и аз съм доста обременена откъм страх. Ето някои, които се чувствам ОК да си призная тук:

  • Слагане на неща в тиган с нагорещено олио
  • Да бъда сама в гора
  • Гондоли (в лунапарк)
  • Дълбока вода
  • Змии
  • Хлебарки
  • Говорене пред публика

И т.н., и т.н.

Готино ми стана обаче, че се оказа, че съм преодолявала някои от страховете си, без специално да си го поставям за цел. Например:

  • Зъболекар (Въпреки ужаса, който изпитвам от този тип лекарски услуги, ходя през 3 месеца и не мрънкам, когато има нещо да ми се прави. Просто сядам на стола, стискам юмруци и се разсейвам с хубави мисли, докато всичко свърши.)
  • Кънки на лед (Беше ме ужасно страх да излизам на леда и затова… се записах на уроци по кънки на лед, когато ми се удаде такава възможност от университета. След един семестър ходене всеки уикенд, можех да правя купища яки неща. Лимони, каране на един крак, щъркели, каране клекнала, каране назад, въртене на място… Чувството беше страхотно! За жалост сега не съм била на леда от 4 години и мисля, че страхът ми се възвърна, но все пак постижението си е постижение.)
  • Да заговоря някого, когото харесвам (Така започнаха нещата с приятеля ми и този риск от отхвърляне, който поех, напълно си струваше. Щеше да си е струвал, дори ако ме беше отрязал, защото поне направих нещо, което преди това не ми стискаше да правя.)
  • Каране на колело по улицата (Това съм го правила два пъти, дори. Веднъж – по скромния маршрут Люлин-Бояна, където всяка профучаваща покрай мен кола караше врата ми да настръхне. Втори път – в Холандия, между две градчета. И макар там колоездачите да са напълно обезопасени откъм пътна инфраструктура, мен ме ужасява дори близкото разминаване с другите колела.)

Това, което искам да ви кажа с този хаотичен пост, ще синтезирам така:

  1. Помислете кои са нещата, които ви притесняват или ужасяват.
  2. Дайте си сметка дали е важно да ги преодолеете; дали ще спечелите нещо от преодоляването им. (Защото, ако имате страх от акули, например, не мисля, че е жизнено важно да намирате начин да ви мине.).
  3. Ако е важно за вас, направете го. Малко по малко, ден подир ден, при всяка появила се възможност, се натискайте да преминавате собствените си лимити. Дори да не се получи убедителен резултат, това, че сами сте решили да се изправите пред страховете си ще ви накара да се чувствате като машини!

2

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s