Отвлечени

Стандартен
Снимка: otvlecheni.com

Снимка: otvlecheni.com

Наскоро с отбор „ЮТИЯ“ се оставихме да бъдем Отвлечени за една вечер като продължение на серията ни от посещения на стаи-пъзели в София. Този път ревюто ми ще е мнооого по-кратко и не твърде информативно, за жалост, но е сложно да пиша за това място, без да ви го разваля.

Ако вече сте фенове на този тип забавление, определено мисля, че трябва да посетите и тази стая. Не непременно заради самите загадки. По-скоро заради цялостната идея на Отвлечени. Преживяването е малко по-различно от това, на което сме свикнали при другите стаи-пъзели. Наистина не мога да ви издам повече от това, но мисля, че си заслужава да се изживее.

Що се отнася до отделните загадки, които трябва да се разрешат, за да излезеш – имаше хем много хитри, хем някои доста объркващи. Честно казано, струва ми се почти невъзможно да излезеш без нито една подсказка, а това за мен е голям минус. Както споменах и преди, отбор „ЮТИЯ“ е много егоцентричен и се има за кадърен беглец и всяка подсказка, която се налагаше да получаваме, ни дразнеше егото по неприятен начин и малко ни разваляше преживяването.

Все пак излязохме (по спомен май за 43 минути, което ни е рекорд засега), а навън ни чакаха СТРАШНО ентусиазирани момчетата от екипа на Отвлечени. Ето в тази част биха по точки останалите стаи: гръмнаха една бутилка шампанско, почерпиха ни и с бутилки минерална вода и седяхме още доста време да си обсъждаме с тях кое как сме направили. Смяхме се, срамувахме се от някои неща, които сме правили, а те са гледали с недоумение на камерата. Бяха толкова въодушевени, колкото и ние, което ни зареди страшно много с позитивно настроение. Тези неща може да звучат дребни – водички, усмивки… – само че са много важни. Браво!

P.S. А, да, за малко да забравя. Отвлечени може да се играе от 2 до 7 човека, като в зависимост от броя, играта се различава. Доколкото разбрах, ако сте само двама, ще имате по-малко задачки за разгадаване. Ако сте 6-7, също ще е различен вариант на играта, от този, който ние имахме. Все пак, според сайта, отново най-добрият вариант е отбор от 4-5 души.

2

Изправи се пред страховете си!

Стандартен

Днес ми попадна YouTube акаунтът на едно младо момиче, решило да започне 100-дневно видео предизвиктелство. Тя сама се предизвиква да се изправи пред някои от своите най-големи страхове (които явно са повече от 100).

Стана ми интересно и изгледах всичките клипчета. Някои от страховете ѝ са стандартни (да гледаш филм на ужасите), други ми се сториха доста абсурдни (да си купиш храна от улицата), но коя съм аз да я съдя!? Всеки си има своите страхове, които не е нужно другите да споделят или разбират.

Замислих се какви са моите и дори започнах да си правя списък (правя списъци с всичко, това е моята мания). Дотук имам 26, а дори не съм се напъвала да мисля много по въпроса. Очевидно и аз съм доста обременена откъм страх. Ето някои, които се чувствам ОК да си призная тук:

  • Слагане на неща в тиган с нагорещено олио
  • Да бъда сама в гора
  • Гондоли (в лунапарк)
  • Дълбока вода
  • Змии
  • Хлебарки
  • Говорене пред публика

И т.н., и т.н.

Готино ми стана обаче, че се оказа, че съм преодолявала някои от страховете си, без специално да си го поставям за цел. Например:

  • Зъболекар (Въпреки ужаса, който изпитвам от този тип лекарски услуги, ходя през 3 месеца и не мрънкам, когато има нещо да ми се прави. Просто сядам на стола, стискам юмруци и се разсейвам с хубави мисли, докато всичко свърши.)
  • Кънки на лед (Беше ме ужасно страх да излизам на леда и затова… се записах на уроци по кънки на лед, когато ми се удаде такава възможност от университета. След един семестър ходене всеки уикенд, можех да правя купища яки неща. Лимони, каране на един крак, щъркели, каране клекнала, каране назад, въртене на място… Чувството беше страхотно! За жалост сега не съм била на леда от 4 години и мисля, че страхът ми се възвърна, но все пак постижението си е постижение.)
  • Да заговоря някого, когото харесвам (Така започнаха нещата с приятеля ми и този риск от отхвърляне, който поех, напълно си струваше. Щеше да си е струвал, дори ако ме беше отрязал, защото поне направих нещо, което преди това не ми стискаше да правя.)
  • Каране на колело по улицата (Това съм го правила два пъти, дори. Веднъж – по скромния маршрут Люлин-Бояна, където всяка профучаваща покрай мен кола караше врата ми да настръхне. Втори път – в Холандия, между две градчета. И макар там колоездачите да са напълно обезопасени откъм пътна инфраструктура, мен ме ужасява дори близкото разминаване с другите колела.)

Това, което искам да ви кажа с този хаотичен пост, ще синтезирам така:

  1. Помислете кои са нещата, които ви притесняват или ужасяват.
  2. Дайте си сметка дали е важно да ги преодолеете; дали ще спечелите нещо от преодоляването им. (Защото, ако имате страх от акули, например, не мисля, че е жизнено важно да намирате начин да ви мине.).
  3. Ако е важно за вас, направете го. Малко по малко, ден подир ден, при всяка появила се възможност, се натискайте да преминавате собствените си лимити. Дори да не се получи убедителен резултат, това, че сами сте решили да се изправите пред страховете си ще ви накара да се чувствате като машини!

2