В главата ми

Стандартен
Снимка: kiwiTACHAN @ Deviantart.com

Снимка: kiwiTACHAN @ Deviantart.com

Мислите, които се гонят в главата ми, когато виждам, че метрото е на спирката, а аз тепърва си вадя картата:

– Еее, мамка му. Ще го изпусна явно. Добре, че не бързам. Ха-ха, метро, гадно ли ти е? Не можа да ме прецакаш днес, както оня ден, когато бързах за среща. Ще си ходя бавно като пич и въобще няма да ми мигне окото. Ето, вече всички се качиха. Сега ще затвори вратите и ще отпраши. Я, тоя човек е решил все пак да тича. Няма шанс, брат, не се мъчи. Само ще се препотиш, метрото ще ти затвори врати под носа и после 20 минути няма да можеш да си успокоиш дишането и пулса. Е, добре, де. Щом си решил, ще те подкрепя мислено – Ruuun, Forest, ruun! Брааавооо, успя! Значи и аз можех. Жалко. Ама пък не ми се тичаше, а и проблемът с потенето си остава. Оф, айде тръгвай вече, за какво се моткам?! То аз почти стигнах до вратите. Егати, човек като бърза го изпуска, а като не – сякаш всички него чакат. Добре, де, вече се замислям дали да не забързам крачка и все пак да го хвана. Ама сега пък ще е странно. Хората вътре ме видяха, че се туткам. Ако сега се кача, какво ще си помислят? „Тая ли принцеса всички я чакахме да се дотътри?!“… Не! Оставам си да чакам следващото. Все пак взех решение, а човек е хубаво да се учи на постоянство, нали така? Точно така. Айде, махай се вече, метро, че ми създаваш излишни дилеми!

 

2

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s