Нокти в сиво

Стандартен

От време на време и аз имам какво да кажа по темата за красотата, макар че не се имам за гуру в тази област. И аз не знам колко често ще се случва да поствам в тази секция, но да видим.

Исках да споделя с женската аудитория сегашния ми, домашно направен, маникюр, тъй като:

  • стана супер лесно и успешно
  • седи симпатично
  • подходящ е и за ежедневие, и за по-официално събитие
  • вече 4 дни не е мръднал видимо, при положение, че съм мила чинии, къпала съм се няколко пъти, прала съм на ръка и т.н. – дейности, които принципно ми обелват лака.

Използвах тези 3 продукта:

IMG_6778

  1. Заздравител Perfect
  2. Flormar 417
  3. Flormar 392 Holographic Silver

И трите лака струват горе-долу по 2 лева.

Маникюра постигнах с един слой от заздравителя. После един слой от сивия лак, включително на безименния пръст. Накрая един слой от броката само на безименния. Не съм слагала топ лак отгоре, но може да го направя днес, за да се запази още време.

На изкуствена светлина:

Untitled-2

И на слънчева:

Untitled-1

Изненадах се колко добре покрива сивото още от първия път – няма по-тъмни и по-светли участъци и няма нужда от втори пласт. Четката е тъничка, а същевременно се нанесе МНОГО лесно. А този лак дори не е нов, имаме го от година може би, просто досега го ползваше само сестра ми. Доволна съм!

2

Advertisements

България е доста красива, всъщност!

Стандартен

Българите сме широко скроени. Обичаме да пътуваме, да се запознаваме с нови хора, места, култури, навици. И ни харесват много неща. И се вдъхновяваме от много неща. И после се прибираме вкъщи, в България, и ни хваща яд, че тук не е еди-как-си и не се случва еди-какво-си. Толкова ни е яд от контраста, че се изказваме доста крайно, от типа на „Супер скапана ни е страната” или „Много е грозно тук, не е като в [въведи име на чуждоземно място]”.

Като цяло, не споря, че е така. Можеше да е по-чисто. Можеше да е по-модерно. Можеше да е по-запазено. По-измислено. По-функционално. По-интересно. По-екзотично.

Да, обаче, абсолютно всеки път като тръгна да пътувам из страната ни се хващам как гледам през прозореца на колата/автобуса/влака/самолета и се радвам на това, което виждат очите ми. Зеленина. Планини. Стари соц паметници край пътя – грозни, но интересни! И си ми харесва. Може да не е като в Париж, ама и в Париж не е като тук. Имаме си своите неповторими хубави гледки, които трябва да се учим да виждаме и оценяваме и да ги показваме на света.

Наскоро някой ми каза, че Instagram акаунта ми бил пълен с архитектурни снимки от София, все едно правени от турист. Била съм снимала неща, които българите не снимат много-много принципно. Ами, да, ама… те тези неща са си интересни и ако ги бяхме видели в друга страна, щяхме да седим отпред и да ги снимаме и после да се хвалим във Facebook къде сме били и какво сме видели. Човек вижда нещата много избирателно, а е приятно да се опитваме да ги виждаме в детайли.

В този ред на мисли, предлагам ви да разгледате @BulgariaTourism и да видите колко екзотична и красива може да изглежда всъщност родната ни страна. Ето няколко примера:

Strandzha mountain and the Clouds

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Rila – by @flickr

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

язовир Въча

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Pirin – by Skyscrapercity forum

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Trakia / Тракия – by Skyscrapercity

A post shared by Bulgaria Tourism 🌹 (@meetbulgaria) on

Това не е патриотичен пост. Това е пост, който цели да ви накара да виждате повече неща, а не само прашната или излъскана повърхност.

2

The Theft @ House of Puzzle

Стандартен
Снимка: grabo.bg

Снимка: grabo.bg

Миналия уикенд с отбор „ЮТИЯ” успяхме най-после да посетим още една стая-загадка в София. Името дойде само при нас, след като момичето от House of Puzzle ни накара да си измислим такова веднага. Решихме да действаме по лесния начин – всеки да напише скришно някаква буква на листче и каквото стане. Пиша си аз едно скромно „Т” и си мисля как ще се казваме „ТЦФХ” и ще е супер смотано. Написаха и другите, обърнахме листчетата и Опа! Имаме истинска дума! Много яко.

След като момичето се скъса от смях на ЮТИЯ-та ни и на боя, който настана, докато подреждахме някакъв безнадзорен пъзел с Айфеловата кула, тя ни разясни правилата на играта (които вече в общи линии знаехме от ходенето ни в Dextrophobia). Разбира се, пак подписахме кратък „договор”, че няма да разгласяваме нищо от стаята.

В House of Puzzle има 2 стаи – по-лесна (The Double Agent) и по-трудна (The Theft). Избрахме по-трудната, защото… сме фукльовци и се имаме за много добри разкривачи на тайни и лесна стая щеше да е под достойнството ни. 😀 НО по-нататък ще минем и лесната.

Бяхме чули лоши неща за тази стая (че загадките не били логични, заради което хората масово не можели да излязат), а и момичето ни каза, че щяла да ни остави повече от час, ако не успеем да излезем навреме. В този момент вече се бяхме малко настроили, че явно няма да е лесно…

Общо взето загадките се въртят около открадната скъпа картина и няколко заподозрени. За да излезеш от стаята, трябва да разбереш кой точно е виновен и в колко часа е извършил престъплението.

Това, което ми хареса в The Theft беше, че действително всичко се върти около историята. През цялото време търсиш и намираш доказателства. Докато в Dextrophobia историята е просто там и не е толкова обвързана с нещата, които трябва да направиш, за да излезеш.

Излязохме за 51 минути. За Dextrophobia ни бяха нужни 47, но въпреки това оценявам нея като по-сложна и интересна. Мисля, че забавянето ни в House of Puzzle дойде от това, че ни бяха настроили, че стаята не е хубава и просто влязохме в играта много мудно.

Оценката на отбор „ЮТИЯ” след края на преживяването е, че не трябва да вярваш безрезервно на чужди мнения за каквото и да е. Загадките бяха напълно логични и преживяването беше супер надъхващо, забавно и размърдващо ума. Препоръчвам ви да посетите всички стаи, дори някоя от тях да не е била особено добра. Все пак всички са различни и ти носят някаква неповторима емоция.

2

Понякога се чувствам като лош човек

Стандартен

Чакам днес метрото в полупразната следпразнична София. Има 10-20 човека на иначе винаги фрашкания перон на Сердика. Досега съм пила кафе навън на прекрасното време и съм се разхождала из града. С две думи, супер спокойно ми е. Готино ми е. Хич не съм изнервена и стресирана. За никъде не бързам, а и останалите хора наоколо също.

И тогава, там, на перона, към мен се насочва жена на около 30 години. Добре облечена. Пита ме с най-влажния си поглед, който виждам във всеки такъв като нея, „Извинете, ще ми дадете ли левче, ако имате възможност?”. Веднага казвам „Не” и продължавам нататък. Дори не се замислям преди да отговоря. След  5 минути жената идва отново при мен и ме пита същото. Със същите думи. Аз ѝ казвам „Попитахте ме вече”. Тя се извинява набързо и отива да пита друга жена. (Интересното е, че таргетираше само жените.)

И тогава се почувствах ужасно. Странно, неловко, раздразнено, виновно. Една такава гадна смесица от неприятни чувства, която те връхлита, когато не си сигурен как е трябвало да реагираш, но все пак си реагирал. Изразил си ясно, че не си доволен, че някой те закача, а после се чудиш дали си бил прав.

Не знам историята на тази жена. Тя каза „Може ли левче”, а не „Може ли левче за еди-си-какво”. Може да е било важно. Може наистина да няма (въпреки че пък е влязла да се вози на метро). Може да е достатъчно унизена, че ѝ се налага да иска, че да трябва и да обяснява за какво са ѝ. Все едно аз съм ѝ майка, а тя е тийнейджър, който има нужда от екстра джобни и му е неловко да поиска. А всъщност по-скоро тя можеше да ми е майка, съдейки по разликата във възрастта.

А може и да е точно обратното… Може въобще да няма нужда от пари. Може да има 3 апартамента на нейно име, 2 от които дава под наем и директно получава по 1000 лева всеки месец без да си мръдне пръста. (Познавам такава жена. И тя проси по улиците – за кеф.) Може да ѝ е предлагана работа от борсата вече няколко пъти и тя да е като тези по телевизията, които казват „Аз няма да им работя на тия за 200 лева”. Може левчетата, които събира от случайни хора, да отиват после за алкохол и цигари, а не за хляб и лекарства. Може много неща. Може да е черно. Или бяло. А може и да е сиво.

В крайна сметка, улавям се, че вече не гледам с добро око на никого, който ме спира на улицата да ми иска пари. Без значение дали ми казва за какво са му, или не. Дали е дете, жена, мъж, възрастен човек. Дали има явен недъг. Дали е ром, турчин, българин… Няма никакво значение. Защото се нагледах на случаи, в които давам 2 лева уж за болно дете и след малко виждам как с тези 2 лева си купуват кафенце от будката зад ъгъла. Нагледах се на онзи, който си рови в раната на крака и не я оставя да зарасне вече 10 години, понеже така на хората им е пó жал и повече му дават. Нагледах се на деца на по 7-8 годинки, които идват при теб в заведение, искат пари, а като не им дадеш изреждат толкова много и цветущи псувни, че чак се чудиш дали наистина са толкова малки. Нагледах се на просяци, които ти казват, че са гладни, а като им дадеш храна те гледат с разочарование, примесено с погнуса от „подмолните” ти действия. После казват „Не, не, аз пари искам”.

И така. Дотам я докарахме, че ако някой наистина има нужда от помощ, ще трябва да изтърпи гадното държание на такива като мен, на които им е писнало да ги лъжат и вече не си позволяват лесно да им стане жал. И после и двамата ще останем с горчив вкус в устата. И аз ще се питам лош човек ли съм, или не.

2

В главата ми

Стандартен
Снимка: kiwiTACHAN @ Deviantart.com

Снимка: kiwiTACHAN @ Deviantart.com

Мислите, които се гонят в главата ми, когато виждам, че метрото е на спирката, а аз тепърва си вадя картата:

– Еее, мамка му. Ще го изпусна явно. Добре, че не бързам. Ха-ха, метро, гадно ли ти е? Не можа да ме прецакаш днес, както оня ден, когато бързах за среща. Ще си ходя бавно като пич и въобще няма да ми мигне окото. Ето, вече всички се качиха. Сега ще затвори вратите и ще отпраши. Я, тоя човек е решил все пак да тича. Няма шанс, брат, не се мъчи. Само ще се препотиш, метрото ще ти затвори врати под носа и после 20 минути няма да можеш да си успокоиш дишането и пулса. Е, добре, де. Щом си решил, ще те подкрепя мислено – Ruuun, Forest, ruun! Брааавооо, успя! Значи и аз можех. Жалко. Ама пък не ми се тичаше, а и проблемът с потенето си остава. Оф, айде тръгвай вече, за какво се моткам?! То аз почти стигнах до вратите. Егати, човек като бърза го изпуска, а като не – сякаш всички него чакат. Добре, де, вече се замислям дали да не забързам крачка и все пак да го хвана. Ама сега пък ще е странно. Хората вътре ме видяха, че се туткам. Ако сега се кача, какво ще си помислят? „Тая ли принцеса всички я чакахме да се дотътри?!“… Не! Оставам си да чакам следващото. Все пак взех решение, а човек е хубаво да се учи на постоянство, нали така? Точно така. Айде, махай се вече, метро, че ми създаваш излишни дилеми!

 

2

Инструкции за употреба на софийския градски транспорт

Стандартен
Снимка: mbell1975 @ Flickr.com

Снимка: mbell1975 @ Flickr.com

  • На влизане и излизане от метростанции забързай крачка, изпревари всички, качи се на ескалатора, застани по средата и… си стой. За никъде не бързаме!
  • Във вечерния час пик, когато всички се прибират прегладнели от работа, купи си за вкъщи най-ароматната храна (идеи: KFC или китайско) и се возииии, возии. И наблюдавай как всички те гледат с укор и завист.
  • В момента, в който вратите се отворят – КАЧВАЙ СЕ ВЕДНАГА! Те ония отвътре все ще намерят как да слязат и без да им правиш път.
  • След качване, огледай се наоколо. Ако видиш малко празно място някъде, провикни се с цяло гърло „Дааайте малко по-навътре, бе!”, дори и да не ти е тясно там, където си.
  • Ако контрольорите те хванат да се возиш без билет, следвай следната процедура:

Първо им съобщи, че си се качил преди малко, дори да не е вярно.

Когато не ти повярват, кажи им, че нямаш пари за билет, „щото в тая държава сички тънем в мизерия” и отметни назад косите си, стилизирани предния ден от ученик на Капанов срещу минимум 40 лв.

Ако не се трогнат, нападни ги с думите „А циганите що не ги проверявате?!”.

Ако дори това не ги подплаши и прогони и те все пак искат да те свалят от превозното средство, кажи им със задоволство и гордост в гласа „Ми хубаво! Аз и без тва си слизам на следващата.”

  • И моля, никога не се смущавай да заемаш единственото свободно място, докато си нередовен пътник. Все пак всички сме граждани – всички имаме равни права!
  • Ако трафикът принуди шофьора на автобуса да спре рязко, не губи време, а изкрещи „Абе, да не караш чували с картофи, бе!”.
  • Ако, слизайки с ескалатора към метростанцията, забележиш, че и двете метра са там, запречи пътя на всички след теб и на висок глас размишлявай дали си струва да бързаш да хванеш твоето, или „не ти се тича точно са”.
  • Ако обичаш да слушаш музика, докато пътуваш, никак не се притеснявай да я надуеш до краен предел. Покажи им на тия хора колко са способни слушалките ти!
  • Ако пътникът до теб чете книга, чети я и ти през рамото му. Ако си пише във Facebook с някого, прочети и това. Ако си отвори чантата, за да извади нещо, непременно надникни да видиш какво има вътре.

 

2

Блицинтервю

Стандартен
Снимка: Maan Ali @ inspirationde.com

Снимка: Maan Ali @ inspirationde.com

Тези 13 въпроса ми ги прати преди месец-два един мой много скъп и близък приятел, с когото винаги общуването е удоволствие и често добива вида на духовно преживяване. Имайки предвид кой ми ги задава, не можех да отговоря просто ей така – набързо и несериозно. Оставих ги да отлежат и да си помисля добре. Още повече, че имаше и условие – отговорите да са не по-дълги от 3 думи. Доста сложно, но пък интересно. Отварях Word файла сигурно 10 пъти, написвах по 1-2 отговора и блокирах.

Днес, най-накрая, попълних и последните отговори и се чувствам доволна и познаваща себе си една идея по-добре.

Предлагам ви и вие да си ги копирате и да се опитате да отговорите сами за себе си. Ако имате блог, може и да направите подобен пост – бих се радвала да прочета чуждите 3-думни размисли.

 

  1. Най-добрият приятел

…си си ти.

  1. Най-добрият учител

Бруталният провал.

  1. Най-ценният съвет

…идва след опита.

  1. Най-доброто лекарство

Времето.

  1. Най-големият враг

Отлагането.

  1. Най-големият успех

…не е случайност.

  1. Най-големият провал

… те учи.

  1. Най-вкусното ястие

Сготвено от любимия.

  1. Най-добрата почивка

Сама вкъщи.

  1. Най-съкровеното желание

Смислен, щастлив живот.

  1. Най-големият порок

Лъжата.

  1. Най-големият добродетел

Благодарността.

  1. Най-силният наркотик

Любовта.

 

2