#TheDress и real-time маркетинга Vol.2

Стандартен

В продължение на темата от миналия пост за real-time маркетинг, ще ви споделя може би най-успешната реклама, която се роди от истерията покрай #роклята. Може да я наречем „черешката на тортата”, макар и тематиката да не е никак позитивна и сладка.

Седмица след избухването на хаштага в социалните медии, църковната благотворителна организация Salvation Army, бореща се с глада, бедността и други социални проблеми, се възползва от възможността за популяризиране на идеите си. Ето как:

До момента този tweet е споделен повече от 8300 пъти, без да броим изписаните за него статии и новинарските емисии, които го популяризираха още повече. Веднъж усетили, че са на прав път, от Salvation Army надградиха кампанията:

Социалната реклама е доста трудна материя за един рекламист, тъй като обикновено е пълна с грозни, неприятни картини и звуци и апели, които не искаме да чуваме. Доколко тази кампания ще е успешна – не се знае. Но поне успя да привлече вниманието на хора от цял свят към себе си, което е малка стъпка към решението на проблема.

2

Advertisements

Късаме!

Стандартен
Снимка: jessicahische.is

Снимка: jessicahische.is

Краят на една връзка рядко е безболезнен. Обикновено причинява трайни емоционални травми в поне един от двамата главни герои. Никога не можем да знаем със сигуност как точно би реагирал партньорът ни, ако/когато се стигне до този момент. Пф, дори не знаем как бихме го усетили и преживели и ние самите, докато не се случи.

Попаднах на Instagram профила на Jac Vanek, която следвах преди години в DeviantArt. На нея ѝ хрумнало да попита хилядите си последователи коя е била най-странната/смешната/абсурдната/откачената им реакция, когато някой ги е зарязвал. Резултатът е повече от 300 отговора, някои от които много ме забавляваха. Така че реших да споделя с вас селекция от най-доброто. Here goes…

„Откраднах му левите обувки от всеки чифт.”

„Прострелях канапето му.”

„Счупих прозореца му с камък, нахлух у тях и го причаках гола в леглото му.”

„След като разбрах, че ми изневерява, реших да се изнеса от общото ни жилище и да взема всичко, което аз съм купила. Това включваше месото от хладилника и тоалетната хартия.”

„Отрязах си почти цялата коса и я боядисах в тюркоазено, само защото той ми беше казал, че няма да ми отива.”

„Спуках му гумите с тирбушон.”

„Нарязах му якето и хакнах Instagram-а на новото му гадже.”

„Изгорих му чисто новите Nike-ове на двора.”

„Отидох до тях да си взема нещата, след като разбрах, че ми изневерява със съседката. Докато бях там изключих хладилника (в камерата имаше тонове замразена риба), извадих батериите от всички дистанционни, изпуших тревата му, спуках му тръбите, изсипах любимото му уиски и изчетках тоалетната с четката му за зъби.”

„Повърнах.”

„Намушках няколко пъти матрака му, изгорих му паспорта, написах „Задник” по стените му. Той ме завари по средата на цялото нещо и… правихме секс.”

„Казах на майка му къде си крие тревата.”

„Полях колата му с боя.”

„Подстригах се късо и се боядисах в розово и той скъса с мен. Само че трябваше да остане за нощта, за да си събере нещата. На следващия ден се събуди с къса розова коса.”

„Избягах в Тайланд за 9 месеца.”

„Облепих му колата с дамски превръзки, след като ме заряза, защото съм била твърде дебеличка за вкуса му.”

„Напълних резервоара на колата му с яйца.”

„Бутнах го в реката, покрай която се разхождахме, когато ме заряза.”

 

Е, след това вече се чувствам доста нормална!

Ако трябва да направя класация на най-най-добрите отговори, то номерът с левите обувки и краденето на тоалетна хартия са ми любими. Такава интелигентна, елегантна агресия!

Ако и вие имате подобни истории, споделете. Споделете също дали отмъщението помага да преодолееш такова нещо – винаги съм се чудила.

 

2

#TheDress или как да се възползваме от възможностите за real-time маркетинг

Стандартен

Този пост доста позакъсня, но все пак си го бях планирала и най-после му дойде времето.

Ако не сте прекарали последната седмица от Февруари в тотална изолация, със сигурност сте попаднали или поне дочули за viral феномена #TheDress.

Все пак да сумаризираме историята:

Всичко тръгва от снимка на рокля, постната в Tumblr. Там се поражда ожесточен спор за цвета ѝ – дали е синьо-черна или бяло-златна. Да, звучи доста абсурдно, но се оказа, че първоначалният отговор на всеки, видял снимката, е различен. (Аз я видях бяло-златна.)

Спорът след това се премести и в останалите популярни социални медии, като Facebook и Twitter, а оттам стигна и до традиционните ТВ и прес медии. В крайна сметка всичко се изясни – роклята е тъмносиня с черна дантела, а учени, които се занимават със зрението, обясниха надълго и нашироко какво ни кара да се объркваме така грандиозно.

Но целта на този пост не е да ви разкажа нещо, което можете да прочетете в Wikipedia или във все още неизтритите статии в новинарските сайтове. Вместо това ще ви разкажа за креативните, забавните и могъщите начини, по които бързо реагиращите брандове се възползваха от известността на #роклята. Събрала съм само част от (вероятно) стотици или хиляди примери. Ето ги и тях:

1. Penguin Books оцветиха роклята в своето оранжево.

2. Ford постна gif с 2 варианта на техен автомобил – един синьо-черен и един бяло-златен, заявявайки, че няма нужда от спорове, когато можеш да имаш и двете.

3. При Oreo нещата изглеждат направо нагласени, тъй като Photoshop дори не се е намесил – те вече си имат 2 продукта точно в тези цветове.

4. Американският футболен отбор Dallas Cowboys рекламира брандирана с логото им рокля, която се продава на техния сайт.

5. Американският производител на бира Yuengling пък казва, че дебатът е безсмислен – те виждат само в златно.

6. Toзи пример е много простичък като идея, но супер готин. Онлайн магазинът за дрехи на Nylon споделя линк, който те отвежда до селекция от бели, черни, златисти и сини дрехи от колекцията им.

7. От веригата пицарии Papa John’s Pizza са твърде вглъбени в яденето на собствената си пица, че да им пука за цветове на рокли.

8. RamTrucks са имали същата идея като Ford. Не се знае на кого е хрумнала първо и дали са я откраднали едни от други, но нищо – аудиториите им са различни. Те също постват gif с пикап в четирите нашумели цвята.

9. Музикантът от McFly и автор на детските книжки за Акащият динозавър, Том Флечър, използва момента да популяризира героя си с ироничната реплика „Аз съм такъв прелестен синьо-черен динозавър!”

Аз съм голям фен на real-time рекламата. Това е мега мощно оръжие, което може да се употребява абсолютно безплатно и има потенциала да доведе до много големи резултати, както при граденето на имиджа на дадена компания, така и при увеличаването на продажбите ѝ. Освен, че често нещата стават без пари (освен заплатите на хората, които измислят и създават тези рекламки), брандираните съобщения се навират в очите на потребителите точно тогава, когато те са напълно погълнати от дадена тема (като #роклята или SuperBowl, или Оскарите, или световното по футбол, или… разбрахте идеята). Така рекламата не ги дразни, а ги забавлява и много често се превръща във viral.

За още примери за успешен real-time, направете един Google search на кампаниите на Oreo. Ярък пример е бързото им реагиране при токов удар по време на SuperBowl през 2013 г. Ето в това видео ни разказват подробно за случая:

2

24/7

Стандартен

Ако имате профил в Goodreads (и ако наблюдавате моя такъв) този тип постове ще ви идват малко като déjà vu, тъй като и там се случва да пиша ревюта на книгите, които чета. В такъв случай, спокойно ги прескачайте, тъй като се припокриват доста.

В следващите редове ще ви разкажа за книгата „24 момичета за 7 дни” от Алекс Брадли.

Снимка: goodreads.com

Снимка: goodreads.com

Жанр: Young Adult

Защо реших да я чета: Определено не заради името. Не съм фен на многоженството и безразборните свалки. Не очаквах много. Ровех в Chitanka за случайни книги, които да натоваря на електронната си книга, когато попаднах на тази.

Впечатления: Изненадващо, оказа се доста приятна книжка. Вече отдавна се усеща как остарявам и young adult книгите супер много ми тъпеят, но тази беше увлекателна и се четеше леко. Ако не четях само в градския транспорт и вечер, щях да съм я завършила доста по-бързо.

Главният герой, Джак, е симпатичен и, за разлика от случая със „След 22”, можех да се поставя на негово място. Нищо, че е мъж. Той преминава през серия от срещи с различни момичета – някои интересни, някои смущаващи, някои скандални – докато се опитва да си намери дама за последния бал в гимназията. Джак е срамежлив и смотан, изтърсва странни реплики, когато се притеснява, а балът му се струва като най-грандиозното събитие, което някога ще му се случи. (Както на много от нас ни се е струвало някога.) Затова и намирането на дама го тормози толкова много.

Беше приятно да чета за мислите и притесненията на момче на тази възраст. Кой да предположи, че не само момичетата се вълнуваме ТОЛКОВА много от балове и първи срещи. Хубава изненада беше, че в книгата няма никакъв цинизъм, имайки предвид, че авторът е мъж. Историята отново е предвидима, но не по дразнещ начин.

Препоръчвам я: На момичета, без значение от възрастта, които си търсят неангажиращо четиво. На хора, които обичат young adult и chick lit книги. На романтици.

Както винаги, ако сте чели книгата / имате какво да споделите по въпроса – очаквам да ви прочета в коментарите отдолу. 🙂

2

След 22

Стандартен

Ех, как не ми се искаше да започвам тази секция от блога с негативно ревю, но ще се наложи! Трябва да го напиша сега, докато впечатленията ми са още пресни.

1407308984sled 22_Praska

Снимка: goguide.bg

Ще ви разкажа за книгата „След 22” на Радостина Савова a.k.a. Radostna. Преди около месец-два попаднах на 100% положителна статия за нея в GoGuide. Та в статията се лееха едни положителни слова за тази нова българска chick lit книжка, която на всичкото отгоре можеше да се свали напълно безплатно от сайта на авторката. Всъщност, все още може – ето тук.

Супер, казах си. Плюсовете бяха много:

  • Обичам да чета chick lit, тъй че няма да се чувствам прецакана, ако историята е много предвидима.
  • Безплатна е, та ще е добре и за бюджета ми.
  • Тамън приключих по-тежко четиво и ще ми дойде добре да прочета нещо лекичко.
  • Писателката е българка. Ще подкрепя българското!
  • Сайтът и корицата изглеждат много, много добре.

Да, ама плюсовете се изчерпаха дотук.

Първото, което ми направи ужасно лошо впечатление, бяха безкрайните правописни грешки. SPOILER ALERT: Още в първите страници видях думата „бремена”. Точно така, с едно „н”. Затворих си очите, залъгвайки неспокойната си grammar nazi душа с това, че е просто печатна грешка. Да, ама не. Думата се повтаряше отново и отново и второто „н” все така липсваше!

Явно книгата не е давана за редакция, но това е голяма грешка. Дори да не смяташ да изкарваш пари от произведението, редно е да уважаваш читателите си (и труда си) достатъчно, че да го дадеш за редакция. Дай го поне на майка си да го погледне!

Но правописът настрана. За жалост, историята също ме разочарова, въпреки че не очаквах чудеса. Беше плоска, дори за chick lit. А героите… Толкова недостатъчно развити, че случките около тях изглеждаха нереалистични и изсмукани от пръстите. Имаше и не един герой, който не оправдаваше съществуването си в историята – постоянно се споменава името му, а не допринася достатъчно за събитията или за развитието на трите главни героини. Що се отнася до тях, Маги, Калина и Рокси са три приятелки, току-що завършили университет, които трябва да решат какво ще правят с живота си. Дотук добре. Само че те се оказаха най-дразнещите, мрънкащи, истерични, неприятни девойки, с които не бих искала на имам контакт в реалния живот. Те наистина не знаят какво искат и макар и всички ние да се лутаме в дадени периоди от живота си, тези трите просто ИЗБИРАХА да се лутат и да правят малоумни неща. По-лошото е, че се държаха отвратително с мъжете около себе си, нападайки ги без причина и обвинявайки ги за всичките злини по света.

Книгата е пълна с най-неласкавите стереотипи за съвременната жена и ми стана много неприятно, че авторката подклажда огъня. Все пак ние, като жени, сме тези, които трябва да опровергават стереотипите и да доказват, че сме интелигентни и способни човешки същества, а не шопинг машини и разглезени пикли.

И все пак, след крайно негативното ми мнение, бих искала да пожелая на Радостина успех с всички бъдещи проекти. Нека си вземе бележка от критиките към „След 22” (в Goodreads те преобладават) и да не спира да пише, ако това е нещото, което ѝ се прави. Въпреки всичко се радвам много, когато виждам нови книги от български автори.

Ако сте се заинтригували от книгата и искате да ѝ дадете шанс, изтеглете си я от сайта, който ви дадох по-горе. После може да ми пишете един коментар с мнението си – ще ми е интересно да видя какви размисли е пробудила у вас.

2