За подкастите с любов

Стандартен

Не искам да намеквам, че не знаете какво е подкаст, но хора редовно са ме питали, докато възхвалявам поредния си любим, така че let’s get this out of the way, shall we?

Подкаст = радио предаване, излъчвано по интернет; аудио- или видео файлове, достъпни за автоматично сваляне

Отдавна знаех за съществуването на тази цяла отделна Вселена на забавлението (и знанието), но никога не бях проявявала особен интерес към нея. До миналата година, когато реших да видя (чуя, де) защо Serial е такъв хит по цял свят. Оттогава не съм спряла да слушам подкасти (подкастове?) и да търся нови за колекцията си.

Крайната цел на този пост е да споделя 3-те, които лесно (но заслужено) се изкачиха до топа в личната ми класация, и които, мисля, имат огромен шанс да спечелят и вас от раз. Но преди да стигнем дотам, нека кажа защо изобщо ви занимавам с това. Като по-малка винаги съм мислила хората, които слушат аудио книги, за мързеливи – такива, които не обичат НАИСТИНА да четат, само се правят. Защото истинското четене е ритуал, не е ли? Сядаш с книгата и сте си двамата и е труд – историята не ти идва на готово, като в кино салона, а трябва да се потрудиш за нея. Да ги изчетеш тези 500 страници самичък, с очите си, с ръцете си. И някак подкастите ми звучаха по същия начин – като някакво мързеливо забавление. Не знам дори защо, реално нямат нищо общо с аудио книгите.

Е, днес мнението ми е тотално разгромено. Вече признавам аудио книгите за супер начин да си набавиш здравословната доза литература, когато си вечно в движение и не ти остава нужното време да седнеш спокойно насаме с книга и да изпълниш целия ритуал на четенето, както си му е редът. Защото на мен вече не ми остава това време и просто изпитах нуждата от нещо такова. Аудио книги още не съм слушала – започнах с подкасти. Всеки ден – по един епизод на път за работа. Ей, казвам ви, не се усеща как минава времето с тях. На мен ми е само 15 минути пеша от вкъщи до офиса, късметлийка съм, но пък тези 15 минути натам и обратно всеки ден по един и същи маршрут адски омръзват. И е супер приятно да бъдат запълнени с нещо интересно, разнообразяващо и, често, доста полезно, като подкастите. Има на всякаква тематика: от комедийни през сексуални до чисто научни. Наистина всякакви. Като сериали/тоук-шоута по телевизията са, само че без картина. Толкова въведение май стига – ето ги моите топ 3 предложения, с които да започнете романса си с подкастите още сега:

SERIAL (на английски)

Както казах, той беше моят първи. Жестока работа! Дотук има два сезона, които ушите ми изгълтаха на екс и питаха за още. Жанрът му е документален, водеща е Сара Кейниг – американска журналистка, която умее да говори увлекателно, има приятен тембър (да, важно е и това) и се интересува от сложни теми, които хваща и разнищва в подкаст формат, за да ги разберем и ние. В сезон 1 се занимава със случая на Аднан Сайед – момче от пакистански произход, което през 2000 влиза в serial-s01-shareзатвора с доживотна присъда за убийството на бившата му приятелка, Хей Мин Лий. Тогава те са още хлапета. Сега Аднан е на 37 и най-после намира хора, които да разровят наново случая му и да проверят дали наистина не е невинен, както сам твърди вече 18 години. Всички гледни точки са в подкаста, има записи на разговори, мега интересно е. Докато слушате, няма как да не се замислите: колко ли хора така гният по затвори, вместо истинските виновници? И дали наистина е такъв случаят и с това момче?

Сезон 2 пък е за Бо Бъргдал – американски войник, който напуска доброволно поста си във военен лагер насред Афганистан през 2009, тръгва да се скита наоколо и талибани го хващат и държат почти 5 години, преди Обама да го замени за петима терористи, за да го върне у дома. Йее, парти. Да, ама не. Колегите на Бо го наричат дезертьор и смятат, че трябва да бъде наказан. Че неговата тъпотия ги е изложила на страшни рискове, докато опитвали да го намерят и спасят. По същата схема като в Сезон 1, Serial разнищва ситуацията през всички гледни точки. Отново – изключително интересно. Дори сега да си казвате „пф, убийства… войници… не са моята чаша чай“, дайте шанс. На 99% гарантирам, че историите ще ви грабнат веднага и после само за Serial ще говорите и мислите със седмици. 🙂

MODERN LOVE (на английски)

От сто години в The New York Times има колонка на име Modern Love. Редактор ѝ е Даниел Джоунс, който получава по хиляда есета за любовта седмично, за да може да избере едно прекрасно, което да публикува. Авторите са всякакви хора като мен и вас, които не само имат (истинска) история за разказване, но някак си им се е получило да я предадат по мега увлекателен начин. Може да следите самата рубрика тук, но от година и нещо тя вече masthead-modern-loveсъществува и като подкаст, където известни хора (актьори обичайно) четат изразително някои от най-добрите есета, минавали през рубриката през годините. Накрая има и включване от авторите на текстовете, които правят нещо като „къде са те сега?“ разбор и е много приятно. Защо още харесвам подкаста? Защото уж са истории за любов, но реално невинаги тя е под формата, за която първосигнално си мислим. Понякога става дума за отношенията ни с домашния ни любимец. Или за случка с някой стрейнджър на улицата, която ни е накарала да повярваме в хората и в добротата им. Има страхотни гледни точки към обичта и към живота като цяло, в които направо потъваш. Супер е.

DEAR SUGAR (на английски)

Има двама водещи – мъж и жена, които, очевидно, са имали доста бурна младост. В ефир досега съм ги чувала да разказват за собствения си опит с домашното насилие, клептоманията, наркотиците… Глътка свеж въздух са, предвид, че повечето медийни личности предпочитат (и не ги съдя изобщо за това) да се държат „на ниво“ и да го играят безгрешни, безупречни, красиви, щастливи, морални и т.н. Защо описвам водещите? Подкастът им, най-общо казано, е в графата self-help. Само дето не е self, ами тези двамата ти помагат с каквото и да е, което те мъчи, така че е доста masthead-dear-sugarважно да споделят и собствен опит, да показват, че и те са минавали през нещата, за които се опитват да те съветват. Представете си подкаста като онези рубрики в тийн списанията, където питаш психолог как да сваляш гаджета и странно ли е едната ти гърда да е по-голяма от другата. Същото е, само че по-зрелия вариант, в който проблемите понякога са наистина МНОГО сложни. Хората пишат на Dear Sugar с всякакви въпроси: от „Как да простя на родителите си за начина, по който са ме възпитали?“ до „Как да се справям психически с негативната критика, която получавам за работата си?“. Пускате си епизодите един по един и не след дълго ще дойде такъв, който нищи тема близка до сърцето ви. Но и тези, които нямат общо с вас, са супер интересни и полезни за слушане – както с Modern Love, просто е много хубаво да чуеш перспективата на интелигентни хора, които са минали през това-онова в живота. След известно време следене на Dear Sugar съм стигнала до (поне) два ценни извода: безгрешни хора няма, но и нерешими проблеми няма.

НАЧИНИ ДА СЛУШАТЕ ПОДКАСТ?

  • С директно стриймване от сайтовете им
  • Като си свалите оттам mp3 файлове за слушане офлайн
  • През подкаст ап, който е мега удобен вариант. Лесно търсиш и намираш подкасти на всякаква тема + конкретни такива, които те интересуват, абонираш се и те ти се сервират на тепсия, когато има нов епизод, наред с целия архив дотук. Аз ползвам Podcast Addict за Android, но всеки друг подобен ап ще върши същата работа. Разръчкайте наличните и си харесайте.

Ако пък и вие сте зарибени по подкастите, ще е супер да ми препоръчате още някой, който си заслужава. Отворена съм за всякакви тематики.

2

Much (app)reciated

Стандартен

Опитът ми за велико заглавие не е от най-звездните (нито пък е уважителен към българския език), но алтернативата – „3 любими мобилни приложения“, е доста по-shit, не е ли? Умните заглавия вече са ми толкова важни, колкото и текста след тях – професионално изкривяване ми е това, но в хубава посока, бих казала.

Не съм споделяла с какво се занимавам напоследък, но то е защото, откакто се захванах с това, не ми остава нужната креативна енергия да пиша в блога. Да, година и половина нямах тази енергия. Как е възможно? Ами просто по (поне) 8 часа на ден от края на 2015 насам произвеждам (а после и редактирам) текстове за един от културните гидове на София и да седна вечер да правя още от същото е трудна работа. Но ето първият ми бледичък опит да възкръсна това прекрасно и, най-важното, лично мое място.  Ясно е вече как ще го направя: с няколко добри думи за 3 мобилни приложения, които си спечелиха трайно място на диспея ми – там, където малко иконки оцеляват задълго.

VSCO

Дълго време постоянно виждах името му като таг в Instagram и бях: „Каква, по-дяволите, е тая нова мода и защо никой не ме е светнал за нея?!“. Но не се светнах сама, естествено, твърде лесно би било. В магията на VSCO ме просвети Вера Гоцева или гуруто на смартфон фотографията, при която с колегите минахме бърз курс по… е, ясно е по какво. За приключенията ни в Гургулят писах ей тук, чувствайте се свободни да се запознаете набързо, докато аз редя суперлативи за Веско, както галено наричам този велик, велик ап. Малък е шансът да не сте го чували, но все пак обяснявам какво прави: обработва снимки с всички основни инструменти (като яркост, острота, контраст и т.н.) + филтри, подобни на тези в Instagram. Какво му е великото тогава? Въпросните филтри са мега добри. По-добри от тези на Instagram. Дори, ако влезете в профила ми там, ясно ще видите момента, в който съм започнала да обработвам с VSCO. За около 1 минута прави най-умрялата снимка чудесна. Прилагам 2 примерa, които са ми подръка:

35

My Calendar

Ще си го кажа направо: това е приложение с безкрайно лигав розов дизайн (има и котенце даже), което обаче е мега удобно за следене на разни женски работи. Да отбелязваш вътре кога е дошъл, дошъл ли е изобщо и кога си е отишъл цикълът ти е само малка част от цялата му идея. За 2-3 месеца научава навиците на организма ти и става доста точен прогнозчик кога е добре да НЕ си на море. Или в моя случай – да НЕ планираш изобщо ставане от леглото си. Ако си много отдадена дневниководачка, може да си отбелязваш и още сто неща – като предпазени/непредпазени близки срещи с половинката, кога те е болял коремът, кога си пила някакъв медикамент, кога си се чувствала ненормално изморена… Всякакви факти, които няма как да помниш, но за които после гинекологът обича да пита.

Two Dots

Нищо свръх революционно тук: това е изключително зарибяваща игра, в която, най-общо казано, елиминираш цветни кръгчета от екрана си. Играли сте хиляда подобни. Само че и аз съм играла хиляда подобни и за първи път някоя от тях ме печели толкова. Отдавам го 1/3 на дизайна (в екипа зад приложението има адски много дизайнери, така че не мога да похваля само един), 1/3 на разнообразието в нивата и постоянното включване на нови правила и временни предизвикателства и 1/3 на това, че успяваш да си поиграеш достатъчно преди да ти свършат животите и да трябва да чакаш да се презаредят. Т.е. вижда се, че играта е строена с желание да те забавлява и да ти е приятна, а не само с цел да те зариби и да стигнеш до in-app purchases. Браво!

Както винаги, ще се радвам в коментарите да ми изсипете и своите ап-фаворити, издържали теста на времето.

2

24 за 24

Стандартен

Е, и какво стана сега? Рожденият ми ден дойде и замина, а постът, с който тийзнах преди месец, не видя бял свят. Досега.

Нещата при мен така се завъртяха (неочаквано), че без да имам време за чудене една точка от списъка, който ще споделя сега, вече се сбъдна. И то стабилно време преди да навърша 24. А именно „13. Да си намеря хубава работа.“ (вече е заменена с друго себепожелание, разбира се). Фатално или не, числото тринайсет ме държи доста заета последния месец и животът ми изведнъж се промени ужасно много. Прескочих някои граници, които не съм мислила, че ще успея – поне не сега, не без солидна самоподготовка (и може би малко медитация). А именно, ходих да се излагам по разни заведения, правейки тайни репортажи (като някакъв бандит) и взех истинско интервю от сравнително известен човек (Джо от Hidden Orchestra). Нищо работа, ще си кажете, само че аз се чувствам като малък герой, защото зоната ми на комфорт е тясно пространство, от което рядко излизам. А тези неща бяха на около 40км от границата му.

Но стига толкова интро приказки, да даваме по същество. Представям ви моя списък с пожелания към себе си – неща, които силно искам да се случат в идните триста и няколко дни, преди да стана на четвърт век. Следващата година от живота ми ще бъде едно вълнуващо пътуване (надявам се). Ето какъв е планът:

  1. Да си напиша бакалавърската теза, да спретна едно прекрасно портфолио и най-после да завърша.
  2. Да си припомня езиците, които според CV-то си знам (испански и италиански).
  3. Да готвя по-често и да експериментирам в кухнята по-смело.
  4. Да се изнеса (извинявай, мамо, обичам те).
  5. Да ползвам шофьорската книжка, която наскоро изкарах.
  6. Да чета повече книги, свързани с реклама, дизайн и маркетинг.
  7. Да рисувам от време на време.
  8. Да се виждам повече с приятелите си.
  9. Да пия повече вода и чайове.
  10. Да извършвам някаква спортна дейност редовно.
  11. Да посетя поне още едно далечно място, където досега не съм била.
  12. Да я прочета тази книжка на фотоапарата ми най-накрая. (!)
  13. Да се освободя от тона ненужни вещи и дрехи, които бавно ме поглъщат.
  14. Да съм по-пунктуална.
  15. Да стана по-ранобудна.
  16. Да се организирам по-ефективно и да не отлагам задачите си толкова.
  17. Да се подстригвам по-често.
  18. Да гледам повече документални филми.
  19. Да се науча да правя убийствено домашно песто.
  20. Да не се поддавам толкова на напрежението и да не се сковавам, когато усетя, че не се справям с нещо достатъчно добре.
  21. Отново да започна да подарявам креативни подаръци на любимите си човеци.
  22. Да си лягам по-рано и да се наспивам по-често (пиша този пост в 1:20 през нощта…).
  23. Да съм по-подредена.
  24. Да се справя веднъж завинаги с хаоса в главата си и да съм наясно какво искам.

Толкова по темата. Ще се връщам към тези точки от време на време да проверявам прогреса си, а вие ми стискайте палци другата година по това време да съм доволна от постигнатото. Благодаря!

 

2

Уроци от живота

Стандартен

Наближава 24-тият ми рожден ден (другия месец е) и си мислех да напиша някой от онези cheesy постове, които, ако човек няма блог, вероятно пише в дневниче. Или пише писмо до себе си, ако е по-креативно настроен. Или поне спретва един Word документ и го оставя на видно място на desktop-а, за да си го преглежда пак понякога. А именно – 24 неща, които искам да постигна в следващата година.

Постът се пече (даже е написан вече, но чака своето звездно време), но междувременно ми дойде на ум, че за 24 години съм понаучила доста неща за себе си и света, които дават израз в действията ми и в отношението ми към другите хора.

Та така се случи, че направих списък и на тези неща. Моите уроци от живота. Ето ги и за вас, на тепсия – изстрадани и проверени. Не гарантирам невиждана мъдрост и себепознание и едва ли ще достигнете до нирвана, след като ги прочетете. Но ако и едно изречение се окаже мъничко полезно за вас, ще съм постигнала целта си.

  1. Когато ви казват „Благодаря”, казвайте „Моля”, вместо „Няма защо”.

Това е много важно за хора като мен, които често правят услуги и трудно отказват помощта си. Трябва да цените времето и труда си, хора! Когато винаги сте насреща, хората (дори без да искат) започват да ви приемат за даденост. Казвайки „Няма защо”, когато някой ви благодари, вие сами обезценявате постъпката си. Ако вместо това кажете „Моля”, веднага подсъзнателно внушавате на другия човек, че цените времето си и себе си по елегантен начин и той е по-малко склонен да ви експлоатира безсрамно.

  1. Всяко зло е за добро.

Това сте го чували някъде, а? Е, има причина поговорките да са поговорки. По принцип не съм вярваща и смятам, че всичко си зависи от нас самите. Но има едни ярки моменти в живота ми, когато имам чувството, че нещо друго се е намесило. Съдбата, де, не Господ. Като онзи път, когато ми откраднаха портмонето в 111, заедно с всичките ми документи, а щях да пътувам в чужбина след 2 седмици. Псувах много на ум и на глас. Когато отидох в районното да подавам документи за нова лична карта, леличката на гишето ми каза „Тя и без това е била изтекла”. Щях ли да видя, преди да ме върнат на летището? Едва ли. По-скоро щях да се съдера от рев на терминала.

  1. Понякога съдбата нарежда живота ни по-добре, отколкото ние самите бихме могли.

Както когато не те приемат в университета, в който си искал, а след 1-2 години и повече insight вече се радваш, че не си попаднал там.

  1. Постоянството накрая води до резултати.

Нещата просто не стават винаги от 1вия, 2рия или 3тия път. Когато искате нещо наистина силно, продължавайте, докато не стане. Все някога ще стане. И тогава победата ще е много сладка.

  1. Не трябва да се сравнявате с останалите – винаги ще има някой по-добър, по-красив, по-талантлив…

… и да си тровите мислите с това е кофти и пречи предимно на вас. Просто обичайте себе си. И със сигурност има някой наоколо, който се сравнява с вас и смята, че го превъзхождате. Приятна перспектива, нали?

  1. Не трябва да държите някого в живота си, само защото сте свикнали с него. Понякога идва времето да кажете „Чао” и това не ви прави лоши хора.

Не говоря само за любов. И с приятелите е така. Това беше може би най-трудният урок, който научих – че не всички приятели са за цял живот, колкото и близки да сте били. И няма нищо странно и лошо в това. Да, процесът на отдалечаване е болезнен, но нещата не трябва да стават никога насила. А пък и никога не се знае – може животът отново да ви срещне, когато пак сте на една вълна.

  1. Трябва да се стремим повече да живеем собствения си живот, отколкото да губим време да гледаме какво правят другите и какви успехи са постигнали.

Особено сега, като имаме прозорче, през което да надничаме постоянно в чуждия живот (наречено „социални мрежи”). Опитайте се да съкращавате времето, в което гледате снимките от морето на познатите си, или четете факти за живота на холивудски звезди. Според изследвания на не-знам-си-какви учени, хората са по-нещастни след като са разгледали feed-а си в някоя социална мрежа. Ограничете това занимание за сметка на някое, което допринася за собственото ви развитие и радост.

  1. Пътуванията обогатяват страшно много.

Особено когато сами си ги организирате от А до Я. Преди първото ми такова ходене в чужбина бях супер стресирана – как така ще ходя някъде без познати и информация и всичко ще зависи от мен. След това пътуване вече се чувствам напълно комфортно в непозната страна. Научих се да разчитам на себе си, да се ориентирам по-добре, да намирам начини за комуникация с местните и за добиване на информация. Общо взето станах много по-оправна, което е плюс във всякакви ситуации.

Пътуванията ни дават и различна перспектива. Помагат ни да открием какво харесваме и къде ни е мястото. Стимулират креативните идеи. Позволяват ни сами да формираме мнението си за света извън родината, вместо да вярваме на стереотипи. В известен смисъл, пътуването ни прави по-интелигентни.

  1. „Игричките” с противоположния пол са губене на време и енергия.

Първи се обадете! Първи поканете другия на среща! Първи кажете „Обичам те”, ако го чувствате. Веднъж се живее… Няма никакъв смисъл от това „Ще чакам той да ми звънне, аз му звънях вчера”. Ако отношението ви ще е такова, по-добре приключвайте нещата още от сега.

  1. Когато сте ядосани, по-добре е да поспрете, да си замълчите, да помислите малко по-дълго за проблема и чак тогава да кажете каквото имате да казвате.

Иначе рискувате да съжалявате за импулсивната си, необмислена реакция, а другият човек да ви разбере погрешно. Тооолкова много пъти ми се е случвало. Откакто си налагам тази максима, се чувствам много по-разумна и приятна събеседничка.

  1. Нещата са просто неща. Не трябва да са по-важни от близките хора.

Сестра ви ви е скъсала новите дънки? Някой ви е счупил любимата чаша за кафе? Ами… неприятно е, но се старайте да не отдавате ПРЕКАЛЕНО голямо значение на вещите. Отношенията с най-близките ви хора са поне една идея по-важни.

  1. Трябва да усещате, че „взимате” нещо от всяка дейност, която извършвате. Ако не е така – да я прекратите, вместо да си губите времето.

Дали това ще е работа, приятелство, любовна връзка или нещо, което правите в свободното си време – винаги трябва да се чувствате като победители. Сякаш грабите от живота с пълни шепи.

  1. Никой не ви дължи нищо на всяка цена. Светът не се върти около един човек.

Това е нещо, което ми иде понякога да си напиша на челото, за да го четат постоянно другите хора, без да ми се налага да го казвам. Много е модерно да се изкарваме жертви във всякакъв аспект, вместо да си гледаме работата. Някой приятел не ви се е обадил 3 седмици и вече не го приемате за приятел? Не ви е споделил тайна, която е споделил на другиго? Не ви е поканил на рождения си ден? Ако припознавате себе си в тези „проблеми” – стегнете се и прочетете отново удебеления текст. И си помислете за всички пъти, когато вие сте били от другата страна на нещата.

  1. Всяко знание е от полза. Дори най-random фактите.

Всеки път, когато запомня някакъв „ненужен” факт, си представям деня, в който ще ми зададат съответния въпрос за 100 000 лв. в Стани Богат и ще триумфирам над света с random знанията си. БИ МОГЛО да се случи!

Също така, random знанията, изтърсени в правилния момент, ви правят да изглеждате страшно умни в очите на хората. Кой, по-дяволите, знае колко тежи средноголяма водна змия? Или кога за първи път някой е сварил компот? (Измислям си.)

  1. Важно е да си имате някакво хоби извън работа.

Разнообразието е супер полезно и пречи да влезете в някакъв кръговрат на правене на едно и също. Пък и често хобитата се превръщат в успешни кариери, които чак вас самите изненадват.

  1. Щастието е state of mind и не трябва да зависи от външни стимули.

Това е мотото ми в живота от няколко години. Ако чакате някого или нещо да ви направи щастливи, то се обричате на много кратки промеждутъци от щастие сред дълъг наниз от недоволство. Щастието е път, а не дестинация (това някой друг го е казал, но ми харесва и го крада).

  1. Човек се чувства най-добре, когато е зает.

Защото ако мързелува нон-стоп, то мързелуването вече става бреме и не носи удоволствие. Единствено когато сме заети, се чувстваме сякаш се движим нанякъде и животът ни има някакъв смисъл.

  1. Лъжата е супер тъпотия.

Отдавна надраснах детските години, когато смятах за ОК и дори за задължително да излъжа, когато съм направила пакост. Не! Лъжата е тъпо нещо. С извинение, тя е като да отложиш прането на гащите си с още един ден, и после още един, и още един. Накрая само мирише по-лошо. Лъжата винаги намира начин да излезе на повърхността. Със сигурност е по-добре да кажеш какво си надробил веднага, отколкото да чакаш да замирише на умряло. Дърпаш лейкопласта рязко и приключваш с въпроса. Пак боли, но доста по-малко.

  1. Слагането на нещо под общ знаменател е признак на ниска интелигентност.

Циганите са крадци. Мюсюлманите са терористи. В Люлин ще те заколят… Ясно е, че стереотипът е дошъл отнякъде, но това не е причина да го раздухваме излишно. Повтарянето на чужди думи, в които не сме се уверили сами, кара интелигентните хора да не искат да си говорят с нас.

  1. Всеки уважаващ себе си човек трябва да се старае да пише грамотно.

Обратното прави лошо впечатление и често затваря врати.

  1. Носете новите си дрехи ДНЕС!

И ще чувствате всеки ден като специален повод.

  1. Когато непознат е безпричинно груб с вас, дайте всичко от себе си да не му отвръщате със същото. И не го взимайте присърце.

Може човекът да има неподозирани от вас проблеми, които да му пречат да е слънчев. Не, че е похвално да си изсипваш гнева върху невинни граждани, но гледайте поне вие да не подражавате.

  1. Родителите не са безгрешни.

И те са хора и се учат цял живот. В един момент трябва да пуснем илюзията, че са някакви премъдри богове, да си ходи.

  1. Никога не казвайте никога и не обещавайте вечност.

Не можете да предвидите какво ще стане утре. Не знаете дали няма да се събудите и да искате съвсем различни неща от тези, които искате днес. Казват, че хората не се променят, но не мисля, че е така. Една част си остава същата, да, но други аспекти от личността постоянно хамелеонизират. Съответно да кажете „Никога” или „Завинаги” като нищо ще се окаже лъжа. Тъй че по-добре недейте.

  1. Не съжалявайте за решения, които сте взели. Когато сте ги взели, сте имали сериозна причина.

Има един такъв синдром – когато напускаме работа или прекратяваме връзка, изведнъж да решим, че проблемите ни всъщност не са били толкова големи. И започваме да се чудим дали не трябва да останем, и изведнъж това, което напускаме, ни става мило на сърцето. Тогава трябва да се върнем назад в мислите си и да си спомним как сме се чувствали преди да вземем решението. Със сигурност е имало сериозна причина да искаме промяна и не трябва да се обръщаме назад със съмнение и тъга.

  1. Не можете да накарате някого насила да ви харесва/обича. Нека нещата сами се случват.

Наистина не може. Хората не избират кого да обичат – по-сложно е от това. Затова и усилията в тази посока са безплодни. В този аспект от живота е най-добре да се пуснем по течението и да не насилваме нещата.

2

5 в петък vol.1

Стандартен

Стартирам тази нова рубрика без обещания да е всеки петък, а както дойде. Така нещата в нея ще са по-обмислени и добре подбрани. Не съм я измислила аз, а я крада директно от някой друг блог, който чета, но то всички идеи са леко (или тежко) рециклирани в този живот. А и в блогосферата е напълно ОК (май).

Идеята на „5 в петък” е да поствам 5 линка към… неща… в Интернет, на които съм попаднала и смятам, че е хубаво да се споделят, но не са се класирали за Facebook стената ми. Може да са статии, може да са снимки… Всичко може да е, стига да отговаря на неясните ми изисквания. Мистериозно, а?

Ето ги 5-те неща, които съм ви подготвила като за откриване на рубриката:

  1. List post facts

mags

Ако, като мен, сте се чудили защо всички женски списания слагат заглавия от рода на „459 лилави чанти, за които би си продала бъбрека” на корицата, то тази статия изяснява нещата. Дори ми изясни защо повечето от моите постове в този блог следват списъчната структура – явно подсъзнателно съм ги усещала и аз нещата.

2. 50 нюанса тъпо

businessman tie

Интересна гледна точка за феномена „50 нюанса сиво”. Не казвам, че съм напълно съгласна, или не – за да давам мнение, трябва първо да съм чела книгата. Просто мятам този линк в пространството и, ако ви вълнува темата, може да ви е интересно да го прочетете. Също така, в статията има линк към супер смешна реклама на Amazon, която не бях виждала. So check it out.

3. Lightning maps lightning

А тук имаме карта на света, която в реално време показва къде вилнеят светкавици. Не знам каква работа би могло да ми свърши това, но е факт, че стоях няколко минути и зяпах жълтите петънца по картата, сякаш крият много важна информация за мен.

4. My perfect life on social media

instagram

Като че ли откакто нашумя Instagram и даде част от магическата сила на Photoshop в ръцете на мъгълите, стана масова практика да снимаме обикновени неща и да ги изкарваме една идея по-необикновени. Дотук добре, но някои хора направо достигат до крайности, създавайки си онлайн образ, който е много далеч от офлайн персоната им.

Линкът води към полуанонимно писмо от една такава дама, която разказва до какви екстремности се е докарала в опитите си да поддържа измислен имидж.

5. Tragic love story statuetragic love

Тази статуя е от онзи тип простички, но гениални неща, които те карат да се питаш „Как така аз не се сетих първа за това?”. Вижте клипчето, а после сложете Грузия в списъка си с желани дестинации.

P.S. Като бонус давам и номер 6 – списък от сайтове с безплатни фото, видео и векторни ресурси. Снимките в този пост са от такъв сайт. Това ме улеснява и освобождава от задължението да ги цитирам. Удобно!

2

Париж с малък бюджет

Стандартен

Миналия Ноември успяхме с приятеля ми да осъществим така жадуваната екскурзия до Париж. Планирахме я от 2 години по-рано, но все нещата не се нареждаха достатъчно удобно. Е, най-накрая успяхме да се организираме и се оказа, че сме уцелили най-точното време (за хора, които се опитват да не похарчат милиони в този град).

Първото, което искам да ви кажа веднага (за да имате време за реакция) е, че, ако:

  • Не сте ходили още в Париж
  • А много искате
  • И сте под 26 г.

…то сега е моментът и за вас да се организирате.

Оказа се, че граждани на ЕС под 26-годишна възраст влизат безплатно в голяма част от забележителностите на града.

Това включва:

  • Катедралата Нотр-Дам
  • Триумфалната арка
  • Лувъра
  • Музей Орсе

(Пълен списък и подробности има тук.)

Защо е добра идея да отидете точно през Ноември?

По няколко причини, някои от които не бяхме предвидили и ни дойдоха като приятна изненада. Първо, няма толкова много туристи, колкото би имало през пролетта и лятото, а това хем прави разходките по-приятни, хем снимките – по-хубави, хем съкращава чакането ви по опашки и успявате да видите повече неща за 1 ден. Второто хубаво нещо, което се случва през Ноември, е, че окачват коледно-новогодишната украса в града и просто всичко е тоооолкова красиво и светещо и прекрасно. Трето, тарифите на авиокомпаниите са по-ниски по това време на годината, което не влиза нито в летния сезон (горе-долу от май до края на септември), нито в празничния зимен (от началото на декември до средата на януари).

Допълнителен плюс беше, че времето беше по-топло, отколкото в България. Препръскваше дъжд от време на време, но съвсем лек и за кратко. Това не го слагам в списъка със сигурни причини да идете точно тогава, защото все пак времето си е нещо променливо. Когато бях малка, винаги имаше сняг на рождения ми ден (21 Ноември), а последните години вали чак около Коледа… Тъй че you never know.

Избор на авиокомпания:

За двупосочен билет платихме по 300 лв. на човек с Wizz Air (мои верни другари в пътуванията), което е една ОК сума. За сравнение, билетите за същите дати с България Еър бяха почти двойно по-скъпи. В това отношение, разбира се, Wizz ме спечелиха.

Все пак, проверете всички възможности, защото понякога разликата в цената е тънка, а трябва да се има предвид, че двете компании не кацат на едно и също място. В случая, България Еър каца на CDG (Шарл дьо Гол), откъдето има влак до града. Wizz Air пък кацат на BVA (Бове), което е значително по-далече. Оттам до Париж се пътува около 1:15 ч. с автобус срещу 17€, ако си купувате билет на място, или 15.90€, ако е през Интернет. Съветвам ви, ако изберете това летище, да си купите билетите през Интернет – и за отиване, и за връщане. Не само, че спестявате няколко евро, но си спестявате и бързането и притеснението, тъй като в единия случай си имате принтирани билети и директно се редите за автобуса, а в другия – трябва да се редите първо на опашка на касата, което ще ви забави и изнерви.

Къде да отседнете?:

Ето тук съм некомпетентна, тъй като имахме огромния късмет да ни приюти приятелка, която учи във Франция. Все пак, ще ви дам някои насоки.

Снимка: melissaturk.com

Снимка: melissaturk.com

Гледайте да е в по-централната част на града, в една от тези 20 зони, тъй като 1) ще е по-удобно за придвижване и ще ви съкращава време и 2) много хора са ми казвали, че крайните части на Париж хич не са приятни.

Досега винаги съм си запазвала хотели в чужбина през Booking.com и никога не е имало проблем с резервациите, тъй че препоръчвам този сайт. Алтернативно, погледнете и предложенията в Airbnb – може да се окаже, че има някой прекрасен апартамент/стая на по-добра цена. Този уикенд и аз за първи път ще изпробвам услугите на Airbnb, пък да видим.

Намалени такси за други забележителности:

Можете да се качите до върха на Айфеловата кула за 13.50€, вместо 15.50€, ако сте под 24 г. (От септември цените ще се покачат малко.) По-подробни тарифи и онлайн продажба на билети има тук.

Катакомбите пък са 8€, вместо 10€ за ЕС граждани под 26 г. и безплатни за младежи под 18 г. По-подробни тарифи има тук.

Придвижване из града:

Има вариант за безплатно придвижване с градски транспорт с карта Paris Pass (тя дава и безплатен вход за забележителности). Тази карта като че ли е по-добър вариант за хора над 26 г., ако смятат да посещават доста забележителности. В сайта можете да видите цените и да прецените сами дали си заслужава, според личните ви планове.

Ние не си я купихме, а се придвижвахме с carnet билети (10 броя), които струват 14.10€. Не съм напълно сигурна, но за 5 дни или сме ползвали само един carnet за двамата и ни е стигнал, или и двамата сме имали по 10 билета. И в двата случая е ОК като цена.

Извод:

Можете да отидете навсякъде по света, дори с по-ограничен бюджет. Важното е да си „напишете домашното”, както се казва. Планирайте си пътуванията отрано; проучвайте в Интернет; питайте приятели, които са ходили, за съвети; бууквайте всичко възможно онлайн. И си носете личната карта навсякъде – в Париж това ще ви спести много пари.

P.S. Цитираните цени са проверени към датата на поста. Ако четете това по-късно, уверете се, че няма промени.

2

Отвлечени

Стандартен
Снимка: otvlecheni.com

Снимка: otvlecheni.com

Наскоро с отбор „ЮТИЯ“ се оставихме да бъдем Отвлечени за една вечер като продължение на серията ни от посещения на стаи-пъзели в София. Този път ревюто ми ще е мнооого по-кратко и не твърде информативно, за жалост, но е сложно да пиша за това място, без да ви го разваля.

Ако вече сте фенове на този тип забавление, определено мисля, че трябва да посетите и тази стая. Не непременно заради самите загадки. По-скоро заради цялостната идея на Отвлечени. Преживяването е малко по-различно от това, на което сме свикнали при другите стаи-пъзели. Наистина не мога да ви издам повече от това, но мисля, че си заслужава да се изживее.

Що се отнася до отделните загадки, които трябва да се разрешат, за да излезеш – имаше хем много хитри, хем някои доста объркващи. Честно казано, струва ми се почти невъзможно да излезеш без нито една подсказка, а това за мен е голям минус. Както споменах и преди, отбор „ЮТИЯ“ е много егоцентричен и се има за кадърен беглец и всяка подсказка, която се налагаше да получаваме, ни дразнеше егото по неприятен начин и малко ни разваляше преживяването.

Все пак излязохме (по спомен май за 43 минути, което ни е рекорд засега), а навън ни чакаха СТРАШНО ентусиазирани момчетата от екипа на Отвлечени. Ето в тази част биха по точки останалите стаи: гръмнаха една бутилка шампанско, почерпиха ни и с бутилки минерална вода и седяхме още доста време да си обсъждаме с тях кое как сме направили. Смяхме се, срамувахме се от някои неща, които сме правили, а те са гледали с недоумение на камерата. Бяха толкова въодушевени, колкото и ние, което ни зареди страшно много с позитивно настроение. Тези неща може да звучат дребни – водички, усмивки… – само че са много важни. Браво!

P.S. А, да, за малко да забравя. Отвлечени може да се играе от 2 до 7 човека, като в зависимост от броя, играта се различава. Доколкото разбрах, ако сте само двама, ще имате по-малко задачки за разгадаване. Ако сте 6-7, също ще е различен вариант на играта, от този, който ние имахме. Все пак, според сайта, отново най-добрият вариант е отбор от 4-5 души.

2